Бившият наставник на Септември София, Светослав Петров, даде ексклузивно интервю за сайта www.jaxkidsdirectory.com. Специалистът обобщи някои от проблемите на младите поколения играчи, изтъквайки, че понастоящем всичко им идва прекалено лесно и те нямат мотивация, за да се борят истински за местата си в отборите, както и за да се развиват на по-високо ниво. Младият наставник изтъкна също, че средата във футбола в България е основният фактор зад всичките неуредици у нас.
Петров завърши с поглед и към голямото дерби този уикенд между ЦСКА и Лудогорец, което може да е решаващо в битката за титлата в efbet Лига. Той отказа да назове конкретен фаворит или възможен развой на мача, подчертавайки, че в такива сблъсъци прогнозите много често не оправдават очакванията.
Здравейте, господин Петров! Наскоро напуснахте треньорското място в Септември. Само слабите резултати ли Ви тласнаха към това решение?
– Първо искам да уточня, че не напуснах аз, а по-скоро ръководството взе това решение. Искам да използвам възможността, за да благодаря на Румен Чандъров за възможността, която ми даде и съжалявам, че се стигна до такъв развой. Разочарован съм, защото мисля, че тимът можеше да се намира на съвсем различна позиция и докато бяха начело. По една или друга причина не се случи. Не искам да се оправдавам с младостта на тима, грубите грешки, грешните съдийски решения. Мен лично ме е яд, но точно затова футболът е интересен и непредсказуем. Всеки си вади изводите и продължава напред.
Колко важен беше натрупаният опит в този клуб?
– Със сигурност е ценен опитът. Препотвърдих си някои неща, но пък стигнах и до нови изводи. Всичко това, което се случи, ще ми бъде от полза занапред.
Много се говори в последните години за налагането на млади български играчи. Как оценявате работата с подобен тип футболисти след престоя Ви в Септември?
– По принцип обичам да работя с млади играчи, обичам да им давам шанс. Проблемът обаче е доста по-дълбок за мен. Както казахте, постоянно се говори за нуждата от налагане от млади играчи. Всичко им се случва прекалено лесно, не се борят за възможността да изкарват сериозни пари и да играят на високо ниво. Може ли да ми кажете последния успешен български трансфер зад граница? Последният, който си спомням и продължава и сега да държи ниво, е Чочев. Това е сериозен проблем.
Друг фактор е, че младите български играчи нямат реална представа за възможностите си. Мислят си, че са страхотни футболисти, но след това виждаме, че си стоят само у нас. Има разминаване между реалността и илюзиите. Трябва да се работи много в тази посока. По-голямата част от играчите не са работили с необходимата динамика в юношеските школи. Аз също съм бил там и говоря като човек, който има поглед в тази насока. Основният проблем идва при прехода.
Футболният съюз се опитва да направи нещо, което е поредното недомислие – с дублиращи отбори, В групи, което не е в полза на футболистите. Проблемите са комплексни и няма как да се случват нещата, ако не се направи нещо по темата. В Румъния, например, има правило задължително да се пуска по един играч до 21-годишна възраст във всеки мач. Това улеснява работата на всички. Когато бройката на подобни футболисти е добре изчислена, ще играят най-добрите. При изискване за 5 човека ще се акцентира повече върху количеството, а не върху качеството.
Да повторя обаче, че аз обичам да работя с млади играчи. Има много деца, които са възпитани, умни, талантливи и за които съм убеден, че ще им се получат нещата рано или късно. Има и такива обаче, които се заблуждават много сериозно.
Има ли проблем със средата във футболния свят у нас?
– Основният проблем в българския футбол е именно средата. Ще дам един пример. В момента, в който стана ясно, че не съм треньор на Септември, доста мои колеги, които на теория са ми конкуренти, ми се обадиха с окуражителни думи и с подкрепа. Нещо, от което всеки човек има нужда. Преди няколко години, когато работихме със Сашо Димитров в Стара Загора и той стана треньор, много от по-опитните треньори започнаха да звънят на футболисти, да им обясняват, че той няма да свърши работа, а вместо това да вземат него, който щял да свърши по-добра работа за по-малко пари… За такива неща става въпрос, които са абсурдни.
Крайно време е да спрем да се занимаваме с организация, съдии и други отбори и нека да започнем да гледаме какво се случва на терена. Нека всичко да е на база на честно надиграване между тимове, а не да се говори за съдии, ВАР и прочие.
Какво не Ви допада в идеята с дублиращите отбори?
– Нямах предвид, че е недомислица самата идея, а по-скоро, че изпълнението е необмислено. Не може в последния момент да се реши, че трябва да има определен брой млади играчи, които да играят всеки мач. На Югозапад е лесно, защото в София има доста школи. Как да стане обаче в Северозападната В група или Североизточната, например? Откъде ще се намери такъв голям брой млади момчета, които наистина да са добри и да ги развиваме.
За мен това е недомислицата. Това е супер да се дава шанс на младите, но е и част от проблема, за който говоря. Как тези момчета да се научат да се борят за хляба си, след като те искат, не искат трябва да играят? Да не говоря пък за регламентите във В група, където например дубълът на Септември победи някой от лидерите, но при разделянето на първенството тези точки не се зачитат, защото не са били срещу отбор от твоята част на класирането. Било така в Германия или в някоя западна страна. За мен това е странно. Как така се играят мачове без никакво значение. Вземат се решения, които се чудим как да ги оправяме след това. Средата в българския футбол пречи на развитието му. Това трябва да се промени. Ако има желание, може да се промени, но до момента нищо не се случва по темата. Ясно нещо не е както трябва и няма такова желание.
Какво крие бъдещето за Вас?
– Разбира се, че бих се пробвал отново. Цял живот съм във футбола. Не е лесно, искаме да се промени нещо, но не се получават нещата. Ако никаква светлинка не се вижда, то може би ще е по-добре да се стигне до ужасен край, отколкото до ужас без край, както се казва.
Бихте ли приели предложение и от Б група?
– Естествено. Аз съм човек, който е амбициозен и искам да ми се получават нещата. Стига да е място, което да си заслужава, ще се опитам. Няма значение за кое ниво на футбола говорим. Важно е проектът да е смислен и да съм заобиколен с амбициозни хора. Не съм на нивото, че да кажа, че само в един тип отбори бих отишъл. Дай Боже да го достигна, но това не е факт сега.
Не пропускайте всички мачове от Б група в програмата на inbet България, където ще откриете топ коефициенти и разнообразие от маркети.
Какви са Ви наблюденията около битката за титлата? Предстои един много ключов мач в Разград…
– Да, този дуел може да бъде решаващ и може да даде много отговори. Това е мач с отворен изход. Много трудно може да се прогнозира такъв мач. Хубавото е, че за пръв път от много години интригата се запазва до края. Не се знае в нито една част от класирането какво точно ще се случи. Има интрига из всички части на таблицата, което е супер. Нека обаче нещата се решават на терена и нека да не се акцентира на външни фактори след мача. Това е най-важното – да спрем да говорим за съдии и други подобни, а по-скоро за това какво е направил добре даден отбор и какво не.
Смятате ли, че ЦСКА показва през този сезон необходимото, за да вземе своето в подобен мач?
– В един дуел абсолютно всичко може да се случи, ще кажа така. Зарядът ще е много висок. Игрово ЦСКА не показва това, което клубът трябва да показва, но резултатите са изключително позитивни, а знаем, че това е най-важното. Всичко може да се случи в подобна среща. Не може да се дават прогнози в такива моменти. Да не говорим, че футболистите не са свикнали на такова напрежение в мачовете. Видя се в дербитата през сезона, че нивото не е това, което на всички ни се иска. Това, според мен, е една от причините – очакванията и напрежението.
За финал, господин Петров – какво си пожелавате в личен план и за българския футбол до края на годината?
– Аз лично си пожелавам здраве за мен и семейството ми, другото ще се борим да го постигнем. Дано дойдат по-добри времена за родния футбол, тъй като надали някой смята, че в момента имаме с какво да се похвалим.
