Паузата за национални отбори се превърна във време за почивка от футбола на масовия фен у нас. Българският представителен тим предизвиква мижав интерес сред родната общественост. През септември и октомври се събраха по около 10-12 хиляди души на две домакинства от Лигата на нациите и това се превърна в сериозна новина. Видиш ли – 10 хиляди от около 6,5 милиона са отишли на мач! Уау!
От БФС заговориха за ренесанс в националния отбор, завръщащият се интерес на фена и какво ли още не. Крушението на ирландска земя и загубата с 0:5 обаче набързо свалиха розовите очила на господата в Бояна, а интересът на масовия запалянко бе убит още в зародиш.
В медиите от години се отчитат многократно по-слаби резултати в паузи за национални отбори. Те са използвани за равносметка на сезоните в Първа лига и големите първенства, за да може да има поне някаква четимост. Националните отбори са гордостта на редица европейски нации, но тук нашият отдавна не представлява интерес.
Грандът Люксембург
До голяма степен това се дължи на посредственото представяне и най-вече бездушието, с което се носи националната фланелка. До преди 10-15 години тазвечершният ни съперник щеше да бъде победен с разлика. А в деня на мача щяхме единствено да се питаме колко гола ще вкараме на Люксембург.
Сега реалността е съвсем различна. България влиза като аутсайдер на редуца букмейкъри! Футболното „джудже“ има по-голям шанс да ни победи, отколкото ние е него. Само по себе си това е достойна причина да си подадеш оставката, ако работиш в Българския футболен съюз. Вместо това в пресата излизат данни колко високи заплати взимат служителите в централата.
Цялата система е сбъркана, но това не е от днес. А всички, които гласуваха за статуквото на Конгреса през пролетта, са отговорни пред себе си и пред хората за своя избор. Спите ли спокойно вечер? Поне имате по две мрежи с нови топки и няколко конуса бонус! И си пиете ракията с псувня на уста, гледайки как България не бие Люксембург на футбол.
Нашият (анти) футбол
Най-лошото е, че продуктът ни е с потресаващо качество. Липсата на играчи от големи първенства принуждава селекционера Илиан Илиев да разчита на защитни тактики и формации. Опитва се да измъкне максимума с наличния ресурс.
Това обаче води до грозен, дори анти футбол, с който зрителският интерес трудно ще се възвърне. България изпитва сериозна немощ пред гола, а само преди десетина години нападатели като Мартин Камбуров не можеха да хванат ръка в националния отбор. Макар и да счупи рекорда за всички време на Петър Жеков.
Сега единствено слушаме как не сме допуснали попадение или загуба, което пък не е особен повод за гордост на фона на постните представяния в предни позиции. А 0:0 стана любимия ни резултат. Такава е родната действителност. А вие ще гледате ли мача довечера?