За Лудогорец е в рамките на нормалното да спечели девет победи в десет шампионатни мача през последните години. Отборът вече го е правил няколко пъти, а деветия успех в настоящата кампания му позволи за първи път през сезона да се откъсне с три точки на върха.
При това шампионите имат и един мач по-малко – трудно гостуване в Пловдив на възродения Ботев.
До този момент в първенството няколко неща правят впечатление при представянето на разградските орли и бих искал да акцентирам върху две от тях – новия наставник и атакуващото трио.
Игор Йовичевич води отбора едва в три мача, но в тях се справи безупречно, след като взе дежурни победи в Разград срещу Ботев Враца и Локомотив Пловдив, а с нулево равенство срещу Виктория Пилзен запази шансовете на Лудогорец да остане в Европа и напролет.
Любопитно е, че и в трите въпросни срещи хърватският специалист направи доста ротации в състави и само трима играчи започваха неизменни титуляри – вратаря Хендрик Бонман, централния защитник Оливие Вердон и полузащитника Якуб Пьотровски.
За другите постове Йовичевич явно продължава да търси оптималните изпълнители, спрямо своите виждания за начина, по който иска да изглежда Лудогорец на терена, но предвид това, че разполага с дълга и равностойна скамейка и дълбочина на състава, не е трудно да се предположи, че какъвто и избор да направи, Лудогорец би трябвало да играе по един и същия начин, без значение кои са изпълнителите.
Позитивните резултати обаче, които Йовичевич записа, ще му осигурят още по-голямо спокойствие в паузата на шампионата и по време на тренировките хърватинът ще има време да отстранява допуснати слабости и играчите да свикват още повече с неговите изисквания.
Иначе Йовичевич продължава успешната игра на Лудогорец в защитен аспект в първенството, за която заслуга имат и предишните двама треньори Георги Дерменджиев и Захари Сираков, и досега от началото на сезона отборът е допуснал само един гол в десет срещи.
Така Лудогорец изравни рекордната си серия от поредни двубои без допуснат гол в едно първенство. Предишната най-добра бе регистрирана между 5-ия и 14-ти кръг на сезон 2019/2020, когато в 10 срещи поред тимът също инкасира един гол, след като записа 8 победи и 2 равенства.
Ако пък трябва да погледнем към атаката и да видим как се справят тези, от които се очаква най-често да бележат, се оказва, че двама от тях дават това, което могат.
Това се Руан Секо и Рик Джонатан. Първият игра в 9 от 10-те срещи, като в 7 от тях започна титуляр, а в другите два се появи след почивката. Секо се разписа 4 пъти – два пъти при класиката над Крумовград, и по веднъж при 5:1 над Арда и 2:0 срещу Локомотив София.
Рик Джонатан пък се превръща в човека за важните голове, тъй като неговите попадения донесоха девет точки на шампиона. Рик попадна 8 пъти в стартовия състав и само веднъж влезе на смяна, като се разписа за по 1:0 над Славия в София и срещу пловдивското Локо. Нападателят оформи също крайното 2:0 над Ботев Враца.
Досега в предни позиции не е изригнал единствено Квадво Дуа, чиято лятна подготовка бе нарушена заради участието му на Европейското първенство. Швейцарецът игра в 8 двубоя, като 4 пъти бе титуляр и 4 пъти резерва, и порази вратата на съперник едва един път – при 5:1 над Арда.
Това, разбира се, е нещо нетипично за него, но предвид реализаторските му качества, може да се очаква, че скоро ще започне да бележи по-редовно.
Освен това, въпреки че Дуа продължава да търси себе си тази есен, той продължава да струва скъпо, след като към днешна дата е оценяван от популярния германски уебсайт Transfermarkt на 3.5 милиона евро.
Въпросът сега е дали тази цена на Квадво ще скочи до Нова година, като това ще зависи от неговите изяви по нашите и европейските терени в следващите два месеца, и по-точно от вкараните голове.
