ЦСКА заглъхна. Футболно и управленски. Футболно в морската столица Варна, а управленски през цялото лято. И отпушване изглежда няма на хоризонта. Вече 48 часа не се чува ни вопъл, ни стоп от 31-кратния шампион, а феновете недоволстват масово в социалните мрежи и различните интернет портали. И с право. Когато си в ЦСКА, има само днес. Какво си бил вчера – не е важно. Какво ще бъдеш утре – също. Обещанията за утре топлят до време, после пак днешният ден се оказва спирачката, а някои дори не виждат залеза му. Образно казано.
Фенската реакция и бурните негодувания след погрома във Варна показват едно. ЦСКА е жив. Има го, тук е и духът му не може да бъде пречупен. Новото ръководство въобще не се радва на толеранса, на който се наслаждаваше Гриша Ганчев в периода 2016-2019. Ловешкият бизнесмен така и не успя да си послужи със спокойствието и хармонията, които му бяха осигурени от привържениците. Несъстоятелността на ганчевите хора бе поголовна. Изглежда, че подобни черти имат и новите ?червени“ ръководители. Доколкото са нови, разбира се, Филип Филипов и Стоян Орманджиев. Михаил Александров е от твърде скоро в клуба и оценки за работата му може да има след едва няколко месеца или дори година.
Но Филипов и Орманджиев са лицето на новата власт в ЦСКА. Особено Орманджиев, считан за човек на Фонд Спорт – истинският собственик на ?армейците“. Засега, иначе симпатичният и разговорлив Орманджиев, е тотално фиаско начело на ЦСКА. Съпоставяйки словата и решенията на Орманджиев и Филипов в ЦСКА, виждаме две отделни пътеки. Едната е утопичната, другата – последствията от действията (или по-скоро бездействията). Сами може да се досетите коя коя е.
Двамата шефове на няколко пъти говориха за ?армейското“, за ?червената сила“, за ?шампионската закваска“ и куп други клишета, топлещи само най-наивните привърженици на ЦСКА. Но не всички са такива. И тези с по-бърз рефлекс още в средата на юни започнаха да алармират, че новите попълнения се бавят. Около месец по-късно резултатът е видим. ЦСКА играе с 9 от 11-те си футболисти от миналия сезон и изгуби 6 от 9 точки за печелене в първите три кръга. Катастрофален старт.
48 часа след варненското удавяне няма ясен знак, който да покаже, че в ЦСКА действат по спешност. Мачът с ЦСКА 1948 в Бистрица вече дебне зад ъгъла…А това е четвърти кръг на първенството. С него ще официално ще са минали над 10% от цялата кампания, независимо в коя група попадне ЦСКА – първите две четворки или последната осмица. Както вече чухме от треньора Томислав Стипич, реалната цел е влизане в топ 5. Това означава първата или втората четворка и 36 мача съответно…
Пътеката на докосващите слова и пътеката на високите резултати се отдалечават с всеки изминал час. И ако директорите Филипов и Орманджиев не си дадат реална сметка с вчерашна дата, то нищо добро не чака ЦСКА до зимата. Тогава има шанс за поправка, но не цялостен. Може би за Среден 3 като лятната селекция.
Но ако този тандем действа с тази скорост, известна вече като ?Майка бута количка в парка“ (по Орманджиев) то не три, а тринадесет трансферни прозореца няма да стигнат на ЦСКА да окомплектова състава си.