Бронзовият медалист от миналия сезон ЦСКА 1948 продължава да затъва. ?Червените“ от Бистрица записаха четвърта поредна шампионатна загуба срещу Берое (0:1). Поредицата поражения дори възлиза на пет, ако прибавим и мача за Купата на България с Лудогорец (1:3). Едничкият светъл лъч е успех в контрола срещу Хебър с 4:1 в националната пауза. Тимът няма победа, откакто първенството се поднови, а вече е месец април.
Задавате ли си вече въпроса как няма треньорска смяна, наказателен лагер за играчите, вълна от критики в медиите или пълна реформа в клуба? Ами изглежда, че нищо подобно няма да се случи. Апатията в Бистрица е пълна и логичният изход изглежда само един след края на шампионата. От уважение няма да го напишем, но слуховете в последните месеци са красноречиви. Догодина стадион ?Витоша“ в село Бистрица няма да се радва нито на елитен, нито на какъвто и да е професионален футбол. Язък за кокетния стадион, предполагащ наличие на някой симпатичен опашкар ала сегашния Септември или някогашния Академик. Това е и вид разлика между тези отбори и ЦСКА 1948. С опустелите си фен бази и живуркането в различните дивизии, Септември и Академик генерират някакви положителни чувства у безпристрастните футболни почитатели. Това е нещо, което ЦСКА 1948 така и не успя да изгради у никого за седем-осем години съществуване досега.
Красивият стил на терена, наложен от Любослав Пенев преди около година и половина, ще остане единствената светлинка в тъмночервения тунел между Требич и Бистрица. Пенев и Атанас Рибарски успяха да докарат ЦСКА 1948 до трето място и нелошо европейско участие. Дебютно и последно обаче, вероятно…Бистричани изиграха два добри мача с румънския гранд ФКСБ, когото затрудниха максимално. Обективността изисква да кажем, че ЦСКА 1948 се представи доста по-добре от ЦСКА срещу Сепси. Това малко достойнство и двете победи над Левски са и единствените позитиви в общата картина на клуба.
Още в началото на сезона ЦСКА 1948 замени Рибарски с 28-годишния Николай Панайотов. Младият спец стана рекордьор в елита и в първите си мачове начело горе-долу поддържаше инерцията от Пенев и Рибарски. Впоследствие изявите започнаха да криволичат, преди леко да се подобрят в навечерието на зимната пауза с няколко победи над борещи се за оцеляване и тимове в недобра форма. Случилото се през месеците декември и януари резултира днес по категоричен начин.
ЦСКА 1948 се раздели с половината си титулярен състав, заменяйки го с около 20-годишни уж перспективни футболисти, но от Трета лига. Треньорът остана същия, както и моделът на работа. Мащабна зимна селекция, обявяване на трансфери във Фейсбук и 8-часов работен ден…
Малки, но витални фактори за срива на тонуса в отбора. В момента няма и следа от настроението, с което играеха Педриньо, Евгений Сердюк, Радослав Кирилов, Бирсент Карагарен и останалите единици в отбора на Панайотов. Модерните схеми като 4-3-3, които и спонсорът Цветомир Найденов предпочита, изглеждат смехотворно. Разнобоят между различните линии по терена е пълен и ако загубите от ЦСКА, Лудогорец и Черно море изглеждат нормални, то тази от Берое по-скоро влиза в графата ?резили“. Огромният по състав численост също не помага на цялостната атмосфера в съблекалнята. А тя изглежда и не се владее особено добре от младия наставник Николай Панайотов. Той може и да бъде Българския Юлиан Нагелсман, но не и в ЦСКА 1948, където треньорите доста често са поставени в патова ситуация. ?Много вождове – малко индианци“, както гласи популярната фраза.
Оттук до края на сезона целта за Панайотов и футболистите на ЦСКА 1948 е една – да играят за своята чест, достойнство и бъдещо развитие. Независимо дали тимът запази мястото си в шестицата, което е под сериозен риск, или играе за баража през атака на седмата позиция. Не изглежда, че в политиката на ЦСКА 1948 ще има някаква промяна, а понякога е по-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай.
