Очакванията се сбъднаха: Испания е новият европейски шампион! ?Ла Фурия Роха“ надви Англия с 2:1 в драматичен финал на ЕВРО 2024 и по този начин се окичи с рекордна четвърта титла от европейски първенства в историята си.
Пред погледа на редица официални лица, сред които президентите на УЕФА и ФИФА съответно Александър Чеферин и Джани Инфантино, бившият селекционер на Германия Йоахим Льов, както и премиерът на Унгария Виктор Орбан и принц Уилям, началните минути бяха за сочения като лек фаворит преди финала тим на Испания. Англичаните обаче бяха взели мерки за опасността, която се криеше от фланговете на съперника, където оперираха младите и бързи Ламин Ямал и Нико Уилямс. Двамата таланти рядко стигаха до възможности да застрашат вратата на Джордан Пикфорд.
След добрия старт на двубоя, възпитаниците на Гарет Саутгейт погледнаха към противниковата врата, но безуспешно. Последваха силни минути за ?Ла Фурия Роха“, но натискът не бе достатъчен, за да отвори по-сериозна работа на Пикфорд. В продължението на първата част дойде и първият точен удар по посока една от двете врати – той бе дело на Фил Фодън, но не затрудни Унай Симон.
Второто полувреме стартира със светкавичен гол за испанците, които не се смутиха след принудителното изваждане от игра на Родри. Топката мина покрай Люк Шоу, който не бе допускал грешка през първата част. Ямал напредна и подаде на Уилямс, който с остър шут прониза Пикфорд за 1:0. В следващите минути играчите на Луис де ла Фуенте натиснаха в търсене на второ попадение, но англичаните оцеляха. След около час игра Саутгейт извади Кейн и вкара от пейката Оли Уоткинс, който прати ?Трите лъва“ на финала с късния си гол срещу Нидерландия в полуфиналите.
В 73-ата минута Уоткинс подаде към друга от резервите на англичаните – Коул Палмър, който с много прецизно изпълнение с левия крак матира Симон за 1:1.
Англия, обаче, се дръпна по-назад в защита и бе наказана от една от ?златните резерви“ – Микел Оярсабал, който засече остро подаване от ляво на Марк Кукурея. До края англичаните можеха да вкарат двубоя в продължения, но нямаха късметпри един корнер. Изстрел с глава на Деклан Райс бе париран от Симон, а след това Дани Олмо изчисти от голлинията нов удар с глава, този път на Марк Гехи.
В крайна сметка ?Ла Фурия Роха“ удържа и ликува с рекордна четвърта европейска титла в историята след тези през 1964-а, 2008-а и 2012-а година. Така испанците изпреварват Германия, които остават с три трофея. Англия от своя страна ще трябва да почака поне още четири години за първа европейска титла в историята – ?Трите лъва“ остават със световната титла от 1966-а година, след като преди три години отстъпиха на Италия във финала на ЕВРО 2020.
Интересното е, че цели шестима футболисти поделиха голмайсторския приз – Олмо, Кейн, Коди Гакпо (Нидерландия), Джамал Мусиала (Германия), Иван Шранц (Словакия) и Жорж Микаутадзе (Грузия), с по 3 гола. Олмо щеше да стане Голмайстор на ЕВРО 2024 заради повечето си асистенции от останалите претенденти за приза, но УЕФА реши вторичните показатели да не играят роля. Родри, който бе заменен на почивката, бе избран за Играч на турнира, а за Най-добър млад футболист отличието закономерно отиде при сензацията Ламин Ямал.
(Не)очакваният герой за Испания – Микел Оярсабал
Едно от първите решения, които селекционерът Луис де ла Фуенте взе, когато пое поста, беше да направи Оярсабал един от капитаните на този отбор на Испания, нарушавайки традицията да даде тази отговорност на по-млад играч с по-малко мачове.
Това беше така, защото Де ла Фуенте толкова високо ценеше влиянието на баска на и извън терена. Станал капитан на Реал Сосиедад в началото на двадесетте си години, Оярсабал винаги е бил всестранно развит и изключително интелигентен нападател, макар че никога не е бил толкова плодовит голмайстор. Де ла Фуенте го познаваше добре от времето му в младежкия отбор на Испания и го считаше от самото начало като неизменен член на тима до 21 години през 2019-а година.
Оярсабал има умението да бележи важни голове в големи мачове, като например във финала за Купата на Краля през 2020-а година, бележейки от дузпа, като по този начин донесе трофея на Реал Сосиседад срещу големия им съперник Атлетик Билбао. След това, обаче, пропусна Световното първенство през 2022-а година заради сериозна контузия на коляното.
Така че, когато Алваро Мората трябваше да бъде заменен по средата на второто полувреме във финала, Де ла Фуенте не се обърна към Хоселу, който спечели Шампионската лига с Реал Мадрид, а към играча, когото познава и на когото се доверява безрезервно. Доверието на треньора беше подплатено с един от най-важните голове в историята на испанския футбол.
Това беше и личният реванш на Оярсабал с екипа на националния тим, след като на предишното Европейско първенство той се прояви в друга светлина. По време на полуфинала срещу Италия на 6 юли 2021-а година капитанът на Реал Сосиедад направи два големи пропуска, които в крайна сметка натежаха, защото ?Ла Роха“ отпадна. Веднъж Оярсабал не успя да реализира с глава, а в друг случай, след като беше изведен сам срещу вратаря, не съумя да овладее добре топката. Така тогава срещата премина в продължения и дузпи, при което испанците отстъпиха.
Грешките във финала, които костваха титлата на Англия
За втори пореден финал на Европейско първенство Англия бе болезнено наранена. ?Трите лъва“ не успяха да се справят с Испания и не оправдаха ролята си на фаворит преди турнира срещу страната, която наистина беше най-добрата на турнира в Германия.
Сега няма да описваме всички проблеми на Англия, защото те започват още преди начало на ЕВРО 2024, а ще отбележим трите основни грешки, които ?Трите лъва“ допуснаха във финала в Берлин.
1. Промяна на формацията
Завръщането на Люк Шоу в титулярния състав несъмнено беше правилното решение, като левият бек на Манчестър Юнайтед записа впечатляващо представяне срещу неудържимия Ламин Ямал. Но решението на Саутгейт да се откаже от схемата 3-4-2-1, която му беше донесла успех по-рано във фазата на елиминациите, беше огромна грешка.
Англия се върна към система 4-2-3-1, с която започнаха турнира, и отново имаше въпроси относно това как най-добрите им играчи успяват да се напаснат. Хари Кейн, Фил Фодън и Джуд Белингам не успяха (отново) да покажат своите качества във финала, както на четвъртфинала и полуфинала.
2. Негативното мислене
Англия успя да обърне мача с Нидерландия на ?-финала и впечатли до такава степен, че много фенове на ?Трите лъва“ чувстваха, че този път наистина ?футболът ще се върне у дома“.
Още с първия съдийски сигнал, обаче, стана ясно, че ?Трите лъва“ ще седят и ще се защитават, вместо да се опитват да атакуват. Те се държаха през първото полувреме, но веднага след почивката изостанаха в резултата.
Както твърде често се случваше на турнира, Англия оживяваше чак, след като трябваш да догонва съперника в резултата. Изравнителният гол на Коул Палмър беше заслужен, но недостатъчен. Какво ли можеше да се случи, ако Англия беше тръгнала в атаки още от първия съдийски сигнал?
3. Хари Кейн не трябваше да бъде титуляр
Капитанът на Англия имаше своите силни моменти на турнира, като победния гол срещу Словакия на 1/8-финалите и безапелационната му дузпа срещу Нидерландия за 1:1, но като цяло той не показа на какво наистина е способен.
Нека да погледнем реално – Хари Кейн едва ли щеше да бъде оставен резерва, дори и да не оправдаваше очакванията към себе си това лято. Но той прекара едни напълно безлични 60 минути от финала, в които накара централните защитници на Испания Робин Льо Норманд и Аймерик Лапорт едва и не да скучаят.
Минаха цели 10 минути, в които Кейн не успя да играе с топката след попадението на Испания и след час игра Саутгейт се реши да действа. Последното действие на нападателя на Байерн Мюнхен беше да вдигне ръце от раздразнение, когато центрирането на Фодън не можа да го намери, и да предаде лентата на ръката на Кайл Уокър. И както Англия беше безидейна в атака, изненадващо се оживи след изваждането на Кейн. Желанието на Оли Уоткинс да се надбягва със защитата на Испания всъщност създаде реалните проблеми за ?Ла Фурия.
Другият ход на Саутгейт беше да замени Коби Мейно с Палмър в 70-ата минута, премествайки Белингам в средата на теренаа. Само три минути след влизането на Палмър – гол за Англия от голмайстора на Челси.
Ако Саутгейт беше заложил от самото начало на Уоткинс и на Палмър, може би Англия щеше да празнува историческата титла в неделя вечер.
Испания е заслужен шампион
Първият гол на Нико Уилямс беше 14-ият за Испания на този турнир, повече, отколкото те някога са отбелязвали на Европейско или Световно първенство, като по този начин се изравни с Франция по за най-много отбелязани попадения на Европейско първенство. ?Петлите“ го постигнаха на ЕВРО 1984. Впоследствие победният гол на Оярсабал дори изкара ?Ла Фурия“ на върха и по този показател.
Испания спечели и трите си мача в груповата фаза. Започна с победа с 3:0 над Хърватия, след това повали действащия все още тогава шампион Италия с 1:0, а с вече осигурен място на 1/8-финалите, надви и Албания с 1:0.
Истинските мачове за Испания изглежда започнаха във фазата на елиминациите. Грузия поведе шокиращо и върна спомените за пораженията от Русия и Мароко, преди Родри да изравни и Испания да бъде неуловима през второто полувреме. Срещу Германия, може би, срещна достоен съперник, но показа, че по-напред в развитието си срещ домакина на турнира и нанесе своя удар в сублимния момент (в 119-ата минута). На ?-финала срещу Франция изоставаше с гол пасив, но отвърна само за три минути с чудесните попадения на Ямал и Дани Олмо, за да стигне до финала.
След красиво конструирания и добре завършен гол на Уилямс срещу Англия, Испания не се отпусна. Те лесно можеха да поведат с 2:0, като Уилямс, Олмо и Ямал имаха своите шансове, но вратарят Джордан Пикфорд съумяваше да остави Англия в играта. След това и тримата комбинираха, за да създадат нов шанс за Ямал, който вратарят на Евертън отново парира.
С наближаващите продължения Испания беше тази, който искаше да спечели мача в рамките на редовните 90 минути. И четири минути преди края победата бе осигурена, котано ?златната резерва“ Оярсабал донесе титлата на ?Ла Фурия“ след центриране на Марк Кукурея.
Никой досега не беше вкарвал 15 гола на Европейско първенство, докато не дойде младият, вълнуващ и амбициозен отбор на Испания на Де ла Фуенте и техният атакуващ подход се отплати по най-добрия начин – с най-ценния трофей на Стария континент.
Контузията на Родри не сломи Испания в Берлин
Каквото и да кажем за този отбор на Испания, изглежда ще бъде малко. Няма как да не си заслужен шампион, когато може да спечелиш финал без Най-добрия играч на турнира. Да, Родри беше избран за MvP на ЕВРО 2024.
Той свърши феноменално много работа през първите 45 минути на мача, както обикновено, и беше ръководителя на отбора в средата на терена. Първият полушанс за Ямал дойде, след като Родри не остави шансове на Фодън дълбоко в половината на Англия. Полузащитникът на Манчестър Сити също спря Белингам да пробие няколко пъти с точни намеси почти в средата на терена.
Родри също беше в действие близо до собственото си наказателното поле, когато беше необходимо. В началото на мача той блокира удар на Деклан Райс от дистанция, а малко пред почивката отново се хвърли, за да попречи на Хари Кейн от границата на наказателното поле. Тази намеса, обаче, се оказа последният му принос във финала. Той получи разтежение в сухожилието и това беше първата му контузия в чак 63-ия му мач за този предълъг сезон.
На негово място се появи доста по-малко опитният Мартин Субименди от Реал Сосиедад, но секунди по-късно Испания отново беше в атаки. Ролята на Субименди беше да помогне на ?Ла Роха“ да контролира топката и играта. Баският футболист не гледаше негативно на тази роля, а скоро след това опита пробив, принуждавайки Джон Стоунс да извърши фал, което доведе до жълт картон за защитника на Англия.
Субименди зае място пред четворката в защита, а до него беше Фабиан Руис, като двамата бързо се сработиха добре. Испания изглеждаше, но така и не успя да надгради над това 1:0 и все пак остана доста голяма дупка в отсъствието на Родри. Когато топката падна в Палмър на границата на наказателното поле, Субименди не беше изобщо близо до това да блокира изстрела, който доведе до изравнителния гол. За негово щастие, това не се оказа фатално.
Сгреши ли Саутгейт с пускането на Люк Шоу срещу Ламин Ямал?
Селекционерът на Англия Гарет Саутгейт беше призован да заложи на Шоу в стартовите 11 за първи път на турнира, като това беше и първият му мач като титуляр о месец февруари насам заради контузия.
Шоу имаше, може би, най-тежката задача да се грижи за неуловимия, Ямал. В този случай, може да кажем, че Киърън Трипиър, който беше титуляр във всеки един мач на ?Трите лъва“ до финала, изглеждаше като да бъде по-добрият вариант, тъй като Ямал вероятно щеше да атакува във вътрешността на по-силния десен крак на бранителя на Нюкасъл. Но Шоу започна отлично, тъй като до голяма степен укроти тийнейджъра през първото полувреме.
Той играеше много близо до Ямал и гарантира, че 17-годишното крило много рядко ще може да опита да пробие. Най-важното бе, че Шоу принуди Ямал да мисли и за своите дефанзивни отговорности точно толкова, колкото и за тези в нападение, когато левият бек на Англия опитваше пробиви напред.
Ямал, обаче, не се нуждаеше от много възможности, за да накаже противника. В рамките на по-малко от две минути след началото на второто полувреме, Ямал беше намерен с едно докосване от Дани Карвахал зад гърба на Шоу, влезе навътре и пусна идеален пас за Уилямс, който завърши с попадение за Испания.
Наличието на естествен левичар на левия бек трябваше да осигури повече баланс на отбора на Саутгейт, който знаеше, че вкарването на Шоу в състава е решение за последните етапи на турнира, предвид проблемите му с контузията. Верен на думата си, той се довери на Шоу – единственият играч за Англия, вкарвал преди това във финал на Европейско първенство.
До голяма степен Шоу се справи добре, но един момент беше необходим на Ямал, за да остави поредния си отпечатък в турнира.
