В първия ден от месец октомври селекционерът на България – Илиан Илиев, обяви пълния списък с играчи, на които ще разчита за предстоящите два мача от турнира Лига на нациите – на 12 октомври (събота) срещу Люксембург на стадион ?Христо Ботев“ в Пловдив и срещу Северна Ирландия на 15 октомври (вторник) в Белфаст. Това са третата и четвъртата срещи от Група 3 в Дивизия ?С“ на турнира Лига на нациите.
Първоначално, в сравнение с групата, която през септември излезе срещу Беларус и Северна Ирландия, липсваха Иван Минчев и Ертан Томбак от Славия, Ангел Лясков от Локомотив Пловдив и Ахмед Ахмедов от Спартак Варна. Впоследствие Илиев викна Иван Минчев на мястото на Илия Груев-младши, който е с увреден менискус на коляното и няма да играе около пет месеца, което бе изключително лоша новина за ?лъвовете“ и клубният му Лийдс Юнайтед.
В състава пък се завърна халфът на Лудогорец Ивайло Чочев, който единствен представлява шампионите, както и защитниците на ЦСКА Иван Турицов и Християн Петров. Третият представител на ?червените“ е Илиан Илиев-младши, който отново е в отбора, след като в известен период беше без отбор.
Но именно леко промененият състав на Илиан Илиев породи огромни негативни реакции сред футболната общественост у нас. Защо, обаче, се случи това и има ли основание да сме недолни от селекцията на треньора на Черно море? Първо, нека да кажа, че задържах този материал до възможно последния момент преди мача на националите с Люксембург, ако стане и някоя друга рокада по състава, но такава нямаше.
Та, в отбора попаднаха четирима играчи на ЦСКА. Нека се върнем два кръга назад, когато армейците играха срещу тима на Илиев – Черно море, без нито един българин в състава, като само в един предишен мач имаше роден футболист в титулярния състав – това беше синът на селекционера. В първата среща под ръководството на Александър Томаш срещу Локомотив София също липсваха българи. Така, в трите мача, единствено един българин бе стартирал за ЦСКА. В последната среща, обаче, при загубата от Септември София с 0:1, от първата минута започнаха Иван Турицов и Илиан Илиев, които са сред повиканите, както и Християн Петров.
Но нека си го кажем ясно – те едва ли ще получат шанс за титулярно място в националния отбор, поне в двата предстоящи двубоя този месец. Да кажем, че Илиан Илиев познава добре качествата на сина си и е логично да го викне, но присъствието на Турицов и Християн Петров в отбора почти предизвика скандал. Първият е е в конфликт с привържениците на армейците и беше пред напускане през лятото, а на Петров рязко му спадна формата и бе пряко отговорен за две от шестте загуби на ЦСКА през сезона – срещу Лудогорец и Ботев Пловдив. Въпреки че е извън форма и твърда резерва, той получи място в националния отбор.
И сега основният въпрос е защо Илиан Илиев се отклонява от собствените си принципи, заявени при назначаването му като национален селекционер:
?Добре е тези от българската лига поне да играят редовно. Ако има 5-6 кръга между мачовете на националния отбор, в четири от тях трябва да са титуляри“, каза той преди време.
Но какво се промени сега? Вратарят Иван Дюлгеров не е стъпвал на терена от два месеца. Турицов е участвал в седем мача, като в половината е бил резерва. Илиан Илиев има четири мача този сезон и общо 180 минути. И е известно на всеки, който следи ЦСКА отблизо, че шансовете му да заеме място в стартовите 11 са скромни.
Илиан Илиев-младши не е проблемът, тъй като той беше ключов за България през миналия сезон. Проблемът е в останалите повикани, които поставят баща му в трудна позиция. А именно повиканите резерви ще бъде причината за евентуален неуспех в следващите два мача на ?трикольорите“. Илиев ще трябва да обясни защо е пренебрегнал добре играещия вратар на Черно море – Пламен Илиев, вместо Дюлгеров. Защо също така липсват основни играчи на Левски и Ботев Пд в лицето на Кристиан Димитров и Николай Минков, а на тяхно място са повикани Християн Петров и Иван Турицов? Добро впечатление прави и Андриан Краев, който вече натрупа няколко мача като титуляр за португалския елитен Каса Пиа.
?Добре е, че преди 11 месеца никой не питаше кой е извикан. Това е добре, че се променят нещата, значи има интерес на хората. Нямаме проблем да дадем информация за всеки, който е викнат и за който не е. Анди Краев изигра трудни девет месеца, в които не игра. Ако продължава така, както натрупа няколко мача като титуляр, другия лагер ще е с нас. Ако следим между лагерите играчите, можем да викаме 10 нови, но искаме да изградим едно ядро, естествено с по няколко промени. Ако се викат 10-12 нови всеки път, няма как да станат нещата. Щом се задават въпроси, значи има интерес“, заяви на старта на подготовката този месец Илиан Илиев.
А влизането в обяснителен режим е неотменим елемент от работата на който и да е национален треньор по футбол. На първо четене, реакциите, които последваха след обявяването на състава, бяха отразени в спортните медии със сходни заглавия, които подчертават участието на резервите на ЦСКА. Преди години пък някои клубни ръководители и треньори вероятно вече щяха да си изразили недоволството си, като се запитват как така, откъде накъде, направо обвинявайки го в пристрастност и мениджърски игри.
Има, обаче, един важен аспект, върху който трябва да се обърне внимание. Съдейки по предходната работа на Илиан Илиев в кариерата му до момента, включително седемте му години начело на Черно море, можем да кажем, че той е специалист, който разбира от футбол и футболисти. На ?Тича“ трансферите през годините успешните трансфери са били винаги повече от неуспешните, въпреки скромния бюджет на тима и фактът, че самият Илиев не всеки път е имал възможност да гледа на живо избраните цели. Той има своя философия за играта, налага си стила и търси специфичен профил играчи, както прави и в националния отбор, но с много наблюдение на живо. Няма друг треньор, който за последните години толкова често да е общувал с играчите в Първа лига. Илиан Илиев добре познава детайлите за силните и слабите страни на всеки български играч в първенството, като със сигурност и последните повиквателни са внимателно премислени.
Ако започнем от вратаря, наистина можем да кажем, че Иван Дюлгеров и Светослав Вуцов не са във форма и не играят, но ни е ясно на всички, че титуляр ще бъде Димитър Митов, който пази за лидера в Шотландия Абърдийн и няма загуба от началото на сезона. В такъв случай, който и да бъде викнат, едва ли се надява, че ще измести Митов. Илиан Илиев също едва ли ще смени титулярните си защитници след две ?сухи“ мрежи, а бековете знаем, че в България не са ни голяма сила и нямаме особено голям избор.
Реално, Илиев е викнал на 90% същите играчи, на които обичайно разчита. Това е добре, защото футболистите свикват един с друг, започват да се познават все по-добре и да се синхронизират по терена. На обратния полюс беше ситуацията при Ясен Петров, при който се извъртяха близо 50 играчи. И после очакваме да има някакъв колектив и да се създаде синхрон. Е, как да стане, когато на всеки лагер на националния отбор, освен шест-седем човека, всички останали са нови лица, които тепърва се запознават с условията и изискванията. Илиан Илиев иска едни и същи играчи и ще налага този принцип, докато вървят резултатите.
През тази една година на поста Илиев показа, че в момента е най-подходящият човек за националния отбор на България. Няма спор. Отборът играе стабилен футбол, постига добри резултати, особено в сравнение с предшествениците му младен Кръстаич и Ясен Петров. Една от причините за успеха му е, че е въведе своя концепция, несвързана с външни мнения, съвети и натиск. Оттук нататък винаги може да се обсъжда присъствието или отсъствието на някого в списъка, но с големия си опит треньорът умело може да оцени правилно футболните способности на всеки, който попадне под негово наблюдение. Затова спокойно можем да заключим, че в настоящия състав няма нито един случайно повикан или случайно отсъстващ. И не е ли по-добре да се радваме на отбора и да го подкрепяме в развитието си, а не да си търсим за какво да се хванем да критикуваме и хулим, защото изглежда сме добри единствено във второто.
