Към 14-и март, малко повече от два месеца преди финала на сезон 2022-203, положението в Ливърпул е следното:
– 6-о място във временното класиране на Премиърлийг
– предстоящ мач-реванш с Реал Мадрид от осминафиналите на ШЛ след позорно 2:5 на „Анфийлд“
– отпаданe от „Карабао Къп“ от Манчестър Сити в 4-ти кръг
– отпадане от „ФА Къп“ от Брайтън в 5-и кръг
Най-малкото, което може да се каже за текущата кампания е, че тя е посредствена. Не само за историята и традициите на клуба, не само за водещ европейски тим, не само и за футбола, който Ливърпул изповядва под ръководсвтото на Юрген Клоп. Някои го отдават на проклятието на „седмия сезон“, други го отдават на липса на креативност, трети пък смятат, че в Ливърпул просто са се изчерпали футболистите и следващото лято ще трябва да се ходи до магазина.
И ако всичко това е субкетивно, то само едно нещо е обективно – истината. А тя е болезнено простичка – Ливърпул не играе привлекателен футбол. И това е най-голямата болка на всеки привърженик. Непостоянството и невъзможността да задържиш прилична форма, която да ти спечели серия от 8-9-10 поредни мача във всички турнири, се дължи на много фактори. Слаба физическа форма от безброй контузии в продължение на целия сезон, пренаситеност на определни играчи, липса на синхрон между новото и старото.
Каквото и да е, Юрген Клоп би трябвало да знае отговора. Немският специалист е доказал през годините, че знае как да привлече играчи, които са под радара на другите и да ги превърне в същински машини. Примери да искате – Джорджиньо Вайналдум, Роберто Фирмино, Садио Мане, Върджил ван Дайк, Анди Робъртсън, Фабиньо, Диого Жота, Луис Диас…
Последните два значитлени трансфера на Ливърпул обаче, не бяха такива. „Мърсисайдци“ дадоха 80 милиона евро за Дарвин Нунес и близо 45 милион евро за Коди Гакпо, отмъквайки го под носа на големия враг Манчестър Юнайтед. Два трансфера, които не резонират с това, което Клоп правеше в първите си сезони на „Анфийлд“. И уругваецът, и нидерландецът дават надежди, че ще бъдат в основата на бъдещите успехи за „червените“. Дано!
Но летните трансфери и шлифоването на новите диаманти са друга тема. Това, което вълнува всички фенове, е настоящият сезон и последният шанс той да бъде частично спасен. Още утре „червените“ гостуват на „Сантяго Бернабеу“ в един на пръв поглед протоколен мач. Класиране за 1/4-финалите минава през победа с 3+ гола срещу настоящия европейски шампион Реал Мадрид. Задача, която изглежда непосилна за Ливърпул. Макар така и да изглеждаше реваншът с Барселона преди три години. Едва ли много фенове таят каквито и да е надежди. Реално, единствената причина този мач да е отписан от всички футболни експерти на 99%, а не на 100%, е именно онзи мач от началото на май месец 2019-та и историята на Ливърпул. Един процент си е един процент!
След реваншът в Мадрид предстои почивка за национални отбори, която винаги носи страха за контузии на играчи. Смяна на климат, часове прекарани в полети и летища, интензивни тренировки и превключване към друг стил на игра… Но това се отнася за всички отбори, така че тук съдбата има най-голямо значение.
След края на почивката за национални отбори, на Ливърпул му предстоят три много тежки и още по-важни мача в Англия – гостуване на Манчестър Сити (1.04), гостуване на Челси (4.04) и домакинство на Арсенал на (9.04). Всичко това в рамките на 9 дни. Три двубоя, които или ще сложат началото на възродителния процес, или ще сложат окончателен край на настоящия сезон, който до този момент се запомня само с едни седем причини… В мача срещу летящите високо „червени дяволи“ се видя прекрасно, че Ливърпул притежава топ футболисти, които могат да разбият всеки съперник, но тук се сещаме, че птичка пролет не прави и че футболният сезон е прекалено дълъг и изморителен, за да може човек да се стопли от една победа, била тя със 7:0. Защото след това идва гостуване на Борнемут и всичко се разпада…
Преди две години Ливърпул отново се нуждаеше от чудо в края на един ужасяващ сезон. Тогава то дойде от Алисон, който заби победния гол във вратата на Уест Бромич. „Божията глава“ класира „мърсисайдци“ за финала в Париж, спечели им две купи на домашна сцена и ги доведе до 15 минути от спечелване на Висшата лига.
Сега чудото ще трябва да е отборно, не индивидуално. Ще трябва и да е продължително, не еднократно. Ще трябва да се положат максимум усилия от всички, за да бъдат спечелени следващите четири мача. Всичко започва утре, но началото на април месец ще бъде ключово. Ако не друго, то мечтите са безплатни, а казват, че човек (в случая клуб) е толкова голям, колкото големи са и те!
