8 сезона, 360 мача, 109 гола, 79 асистенции, титла на Англия, Шампионска лига, ФА Къп, Суперкупа на УЕФА, Световен клубен шампион, Купа на Лигата, Къмюнити шийлд. Всичко това е просто една статистика зад великата кариера на най-магическия бразилец, който някога е играл за Ливърпул – Роберто Фирмино.
Когато Брендън Роджърс привлече Боби Фирмино през 2015-а, южноамериканецът бе едва на 22 години. Днес, 20 май 2023 г., 31-годишната легенда на клуба ще изиграе последния си мач на митичния „Анфийлд“. Всяка хубава приказка си има край. В този случай макар и с тъжни нотки, краят е повече от щастлив. Така както беше по време на целия му престой в града на Бийтълс.
Днес бразилецът ще се поклони за последен път на хората, които в продължение на 8 години го боготвряха. В замяна той им отвръщаше с огромната си усмивка и себераздаването си във всеки един мач! Днес номер 9 ще изиграе последнaта си самба на сцената, която най-много му отиваше и която го превърна в идол на малки и големи „червени“ сърца от Ливърпул до България, от Тайланд до Дания, от Пакистан до Мексико и където още се сетите.
„Когато гледаш мача, не виждаш Роберто Фирмино. Когато гледаш Роберто Фирмино, виждаш целия мач.“
Признавам си, че не помня кой беше изрекъл тези думи, но едва ли приносът на бразилеца за ренесанса в Ливърпул може да бъде описа по-добре. Той рядко беше водещ голмайстор, често пъти оставаше в сянката на головете на Мохамед Салах и Садио Мане. Не веднъж и два пъти оставаше резерва, за да може очилатият гений да подреди пъзела. Но Боби Фирмино винаги носеше духа на Ливърпул в себе си и винаги беше на първа линия, когато картофите трябваше да се вадят от огъня. Фирмино беше един от онази рядка порода играчи, за които крайната победа беше далеч по-важна от голмайсторски призове, месечни награди, големи контракти и безброй рекламни билбордове.
Да си футболна легенда не е лесно! Да си легенда на Ливърпул още повече! Но Боби Фирмино покрива и двете категории. И само човек, който не е имал привилегията да наблюдава играта му, може да отрече подобно тъврдение. Тъжен, но щастлив ден! На добър път, Великане! Никога няма да има втори като теб!
„Има нещо, което „Коп“-а иска да знаете…“
