Легенди на Ботев Враца ще изпратят Илия Вълов в последния му път утре (понеделник). Поклонението пред тленните останки на великия вратар започва в 10,30 часа в църквата на родния му град Кнежа, а след това ще е погребението.
Илия Вълов почина на 62 години, а сред тези, които ще си вземат последно сбогом с него, е и бившият му треньор Петър Каменов. Двамата са част от състава на Ботев, който през 1985 година завършва шести, което е третото най-добро класиране на тима в групата на майсторите след третото през 1971 година и петото през 1977 година.
?Разбира се, че ще отида да изпратя Илия. Все пак той категорично е най-големия вратар в историята на футбола във Враца. Организираме се вече и ще пътуваме с коли за Кнежа. Доколкото разбирам, на траурната церемония ще присъстват и много от големите имена на Ботев“, каза за Nostaraet Каменов.
Той се върна назад във времето и припомни как Вълов е започнал да пази на Ботев.
?Илия дойде от Кнежа и първо премина в Миньор. Това беше така известния отбор на мината във Враца, тъй като играчите му ги водеха на работа в мината или работеха в нея. Вълов обаче имаше безспорни качества и след като бе привлечен в Ботев, в следващите 7 години даде най-доброто от себе си за клуба“, добави Каменов.
?Аз също имах привилегията да работя с него и бих казал, че Илия имаше уникални качества и работеше до отказ, но е важно също да отбележа, че беше и страхотен човек. Неслучайно дълги години беше и вратар на един силен национален отбор на България, макар че първия избор на Иван Вуцов беше Борислав Михайлов. Вълов ми е признавал, че Вуцов често го е карал да сваля килограми и той е влизал с анцуг и грейка върху гърба си в сауната. Като ми го разказа, аз онемях и му казах: Абе, момче, какво си правил, ти ще гръмнеш“, заяви още Каменов.
Към спомени с Илия Вълов се върна и бившия му съотборник във врачанския тим Валентин Станчев, който дебютира за родния си Ботев, когато Вълов е сред звездите в него.
?Когато влязох в съблекалнята, замръзнах, тъй като около мен бяха все мъжки национали, олимпийски национали и младежки такива. Бате Илия бе утвърден играч и с него започваше състава. Той току-що се бе върнал от Световното в Мексико, когато аз дебютирах за мъжкия тим на 17 години в мача от първия кръг на новото първенство срещу Локомотив София пред пълни трибуни във Враца. В 17-ата минута Цецо Йончев вдигна от фланга и открих резултата с глава“, спомни си пред Nostrabet Вальо.
?Бате Илия нямаше равен на вратата, когато кажеше, че ще пази, нямаше кой да му вкара гол. Качествата му не се нуждаят от коментар и това, което е постигнал в кариерата, най-добре говори какъв вратар е. А във Враца друг такъв класен вратар като Вълов не е имало и едва ли някога ще се роди. Бате Илия обаче беше също весел и почтен човек, беше и купонджия, но най-важното е, че имаше добро отношение към младите играчи като мен и ни предразполагаше да даваме най-доброто от себе си. Именно бате Илия и други стари пушки в отбора са причината, аз и други местни таланти да успеем да развием качествата си“, допълни Станчев.
?ЦСКА бе направил пътека за Вълов, но така и не успяваше да го вземе няколко години. Причината е, че по онова време, за да стане такъв трансфер, двата клуба трбяваше да се разберат или договорът на играча да е изтекъл. Често и нещата се решаваха по партийна линия, и явно партията във Враца не е искала да пусне бате Илия, за да не разбие Ботев. След като договора му свърши, той все пак се озова на ?Армията“ и допринесе за две шампионски титли, Купа и Суперкупа на ЦСКА, както и за полуфинал в КНК, когато пази срещу Барселона, и четвъртфинал в Шампионска лига.
Най-жалкото обаче е, че Илия Вълов ни напусна твърде млад, но той ще остане завинаги пример за подражение за всеки един млад играч на Ботев Враца, който иска да сбъдне футболните си мечти. Бог да те прости, бате Илия и дано там горе да си отишъл на едно по-добро място“, завърши Валентин Станчев.