Отборът на Левски се намира в безспорен възход напролет и след като спечели 13 от 15 възможни точки до този момент, продължава да диша във врата на първите три в класирането и да има преднина пред петия.
Причините за това ново и привлекателно лице на ?сините“ са комплексни и включват пълноценно проведена зимна подготовка, вземането на успешните решения от страна на треньора както за състава и тактиката, така и в хода на мачовете, привлечените стойностни зимни попълнения, добрата форма на основите играчи от есента и не на последно място изявите на сините рожби Марин Петков и Патрик-Габриел Галчев, които до първия пролетен кръг никога не бяха играли толкова често като титуляри.
Но най-силно впечатление сякаш прави подобрената игра в защитен аспект, която превърна вратата в непревземаема крепост, и неслучайно Левски е един от двата отбора в елита, допуснали само едно попадение в първите си пет срещи от втория полусезон.
Всичко това показва, че Николай Костов подрежда правилно своите подопечни на терена и ги е научил да играят в защита, след като във футбола се знае, че колкото е по-близо топката до твоята врата, толкова е по-опасно да получиш гол.
Заслугата Левски да е стабилен и сигурен в дефанзивен план обаче не е само на защитниците, а и на хората пред тях, тъй като в последния двубой срещу Етър например разстоянието между първия нападател на Левски и последния в защита бе много малко – 30 метра, а и линиите бяха много близо една от друга.
Това е показателно за тактическата дисциплина, но за да се постига и да има нужния ефект, футболистите трябва да са добре подготвени физически, тактически и технически, което очевидно е направено.
Отчитайки всичко това, си спомням за думите на един футболен мъдрец, който е казал, че нападението печели мачове, а защитата – трофеи. И ако този сезон Левски няма как да вдигне Купи, такива рано или късно отново ще влязат във витрината му, при положение че занапред съумява да запазва това високо ниво в защита, както и пакетността и бързото прегрупирване в двете фази, които също демонстрира.
Разбира се, към всички тези позитиви за ?сините“ може би е редно да прибавим още изригването на Джавад Ел Джемили под Царевец и възхода на Патрик- Габриел Галчев и Марин Петков.
При успеха срещу Етър Ел Джемили потвърди, че е барометър за Левски в средата на терена и може да има огромно влияние върху отбора със своя футболен интелект, добра техника и усет към гола.
Етническият мароканец с испански паспорт вкара откриващото попадание, после първо отне кълбото от съперника, а след това го подаде за второто и накрая фиксира класиката след страхотен пробив, в който първо показа добър контрол върху топката, преди да я прокара с техничен удар между краката на вратаря.
Всъщност това не е нещо ново, защото вече сме виждали футболната магия на Ел Джемили през есента, но тогава, след като във втория и третия кръг реализира по два гола за шестте точки на тима, забави крачка.
По-късно дойде и шедьовъра му, с който Левски нанесе първа загуба на Черно море през сезона, но за съжаление впоследствие контузия спря възхода на Джавад.
Той обаче разполага с всички необходими качества, за да води Левски нагоре и да се превърне в негов лидер, стига да поддържа постоянство в играта си.
Що се отнася до Патрик и Марин, през пролетта двамата за първи път започваха в толкова много поредни мачове в основния състав и полагат огромни усилия да се възползват от шанса и подадената ръка.
Галчев дори се превръща в щатен изпълнител на преки свободни удари и вече има един гол от тях, и след като постепенно се утвърждава в родния си клуб, стигна и до националния отбор.
Относно глупостта пък, която направи срещу Крумовград и заради която остави съотборниците си с човек по-малко повече от едно полувреме, по-скоро бихме я приели като грешка на растежа и тя в никакъв случай не може да омаловажи силната игра на бранителя.
Марин пък, чиято сила е скоростта в краката, се превръща в нещо като играч за важните голове. С два от тях той откри резултата при победите над Пирин и Арда, а третият му за последните пет мача на практика уби интригата в сблъсъка с болярите.
Важно е да се отбележи, че Петков твърдо влиза в сметките на националния селекционер и единствената причина да не пътува за турнето в Азербайджан е, че трябва да помогне на младежите на България във важната им европейска квалификация като гости на Полша.
