Макар че при второто си завръщане в Ботев Враца Христо Янев е водил отбора едва в три мача, постепенно започва да се вижда неговия треньорски почерк.
Ако не броим срещата с Лудогорец в Разград, тъй като едва ли някой е очаквал врачани да вземат нещо от тоталния хегемон по нашите терени, който има само победи и едно равенство в досегашните си двубои, може да се твърди, че в другите два мача се видяха доста позитиви в представянето на Ботев.
Срещу хита в тази кампания Спартак у дома и Хебър на неутралния терен в Пловдив Ботев записа две равенства от по 1:1, но по-важното е, че се вижда подобрение в огранизацията на играта и поведението на футболистите, дори и да е минимално на този етап.
В тези две срещи Ботев не бе надигран, въпреки че премина в трудни периоди, когато изоставаше в резултата, но най-хубавото е, че врачани създаоха положения и срещу двата противник, а специално срещу варненци показаха силен характер и вярваха, че могат да изравнят, както и се получи.
Очевидно е, че основните цели на Янев ще бъдат две.
Първата е по най-бързия начин ботевци да напуснат земетръсната зона, за да не треперят и този сезон до края за оцеляването си, а това може да стане, ако започнат да вкарват повече голове, тъй като до този момент те имат втората най-слаба атака в групата на майсторите с тази на ЦСКА.
Що се отнася до втората, за нея ще се изисква време, тъй като Христо със сигурност ще иска да промени манталитета на своите подопечни и те да имат самочувствието и увереността, че разполагат със сили, качества и възможности да се борят за победа и точки във всеки мач, независимо кой е техен съперник и на кой терен играят.
Иначе това, което прави впечатление досега, е, че наставникът залага на две тактически схеми – 4-2-3-1 и 4-3-3, въпреки че във футбола отдавна е известно, че не от постройките, а от изпълнението на поставените задачи зависи как се справят играчите на един отбор.
Янев започва също да налучква състава и залага неизменно на едно ядро от шестима футболисти. Това са десният защитник Деян Лозев, левия Мартин Ачков, централния такъв Мартин Бачев, както и универсалния Дилян Георгиев и Даниел Генов и Браян Переа в предни позиции.
Неслучайно шестимата излязоха титуляри в първите трите мача на Янев и е видно, че се ползват с неговото доверие.
Към тях може да добавим още петима, които започнаха в стартовия състав в два мача – вратаря Любомир Василев, централния бранител Стефан Цонков, вътрешните полузащитници Мартин Смоленски и Давид Суарес и левия външен халф Бубакар Траоре.
На този етап това са основните футболисти, на които залага Христо Янев, но за него е известно, че не робува на имена и минали заслуги, а разчита на най-подготвените и тези, които дават гаранции, че ще свършат работа.
Което означава, че титуляри и резерви няма, и както сега въпросните 11 играчи играят най-често, в един момент това може да правят и някои измежду вратаря Федерико Бариос, левия защитник Мартин Дичев, халфовете Стефан Велев, Спас Георгиев, Антоан Стоянов и Чавдар Ивайлов, и нападателите Марко Мажуга, Мирослав Маринов и Иван Василев.
За финал бих искал да откроя изявите на трима футболисти. Започвам с юношата на клуба Любо Василев, който след дни ще навърши 19 години, но вече не само дебютира тази есен в професионалния футбол, а срещу Лудогорец и Хебър изигра и първите си два мача като титуляр.
Талантът има безспорни качества и е на път да се превърне в сериозна алтернатива на Бариос за вратарския пост.
Дилян Георгиев пък като че ли прави най-силния си сезон, откакто е в Ботев и е еднакво полезен в средата на терена и сърцето на отбраната, а срещу пазарджиклии показа, че може и да бележи.
Завършвам с Даниел Генов, който е истински лидер в офанзивен план и бележи важни голове, два от които срещу Локомотив в София и Спартак Варна донесоха четири точки на отбора. Само си представете каква би била атаката на Ботев, ако и най-качествения му футболист Браян Переа поддържа постоянно добро игрово ниво, а големият длъжник от началото на сезона Марко Мажуга се развихри.
