От около седмица Лудогорец има нов треньор. Хърватският наставник Игор Йовичевич пое ?зелените“ от къде временния, къде постоянен старши треньор Захари Сираков. Йовичевич дори вече дебютира начело на българския първенец. Отборът му победи опашкаря Ботев Враца с 2:0 в по-особен мач. Срещата, която номинално трябваше да е визита за разградчани, се проведе на собствения им ?Хювефарма Арена“. Въпреки домашната обстановка на трибуните имаше не повече от 50-100 човека. Обидно и скучно с други думи, а неприятното време не е оправдание за такава рекордно ниска посещаемост в края на септември?! Не е декември месец в Русия или Норвегия, нали?!
Но да се върнем към Йовичевич, превръщащ се във втория хърватски треньор у нас. Втори и за сезона, защото първият бе Томислав Стипич, водил ЦСКА в пет мача. Между Йовичевич (все още) и Стипич има и друга обща черта. Двамата не са виждали феновете на отбора си. Стипич не ги видя заради наказанието на ?червените“ привърженици, а Йовичевич заради ?мижав интерес“, както гласи новото модерно поверие.
Но защо се стигна до треньорска рокада в Лудогорец, след като изглеждаше, че Захари Сираков се справя прилично. ?Зелените“ инвестираха години, време и средства в Сираков, който даваше заявка да се превърне в произведение на разградчани на треньорската скамейка. По подобие на Станислав Генчев например, който в момента води успешно Левски.
Защо сега бе сменен Сираков?
Отговорът изглежда прост – ръководството на Лудогорец надценява възможностите на футболистите. ?Зелените“ загубиха с 0:2 от силния чешки тим Славия Прага. Макар и от резервите на вицешампиона на Чехия. Суровата истина е, че Лудогорец вече се отдалечава от средноевропейското ниво и на ?Хювефарма“ трябва да се замислят защо е така.
Заменянето на Сираков с Йовичевич е добър ПР ход, но проблемът е, че всички го осъзнават. Захари е без вина виновен. Може би е можел да извлече по-добър резултат срещу отслабения Славия Прага, играл без 5-6 ключови футболисти, а може би не. Но в един мач всичко се случва, а Сираков изтегли изключително къса клечка за първи съперник.
Защо точно Йовичевич?
Отговорът отново изглежда прост – Йовичевич има нелоша визитка и се вписва в образа ?добър чужденец“. Само че по-дълбок поглед в биографията на Йовичевич показва, че далеч не е толкова идеален. Да, Шахтьор е голяма топка. Макар и във военно положение ?оранжево-черните“ са марка в Европа. Йовичевич замества Роберто Де Дзерби – току след войната, стартирана от Украйна. Хърватинът се представя прилично в гранда от Донецк, но последващата авантюра е потопна.
Йовичевич отива за година в Саудитска Арабия, където печели по малко повече от точка средно на мач. Хърватинът има 35 мача начело на Ал Раед…и 40 в Шахтьор. Полюсна статистика. Хърватинът засега не е показал, че може да вдига нивото на отборите си, а изглежда назначението му е с точно такава цел. В Лудогорец трудно може да вдигнеш нивото при закостенялата обстановка на ?Гнездо на орли“.
Досега малцина са успявали да се справят с обстановката в Разград. И почти винаги са били българи, които са наясно с атмосферата и тамошните привички.
Единствените чужденци, приспособили се, си остават Дамбраускас и Шимунджа, които разполагаха и с по-добри състезатели и характери. Докато Йовичевич е много вероятно да има съдбата на сънародника си Стипич. Ще види фенове, но немного.
