Първите изгубените точки напролет и първите изгубени изобщо в последните шест елитни мача за Левски, не означават, че се е случило нещо фатално или непоправимо.
В случая обаче е важно да се отбележи, че след като ?сините“ вдигнаха високо летвата с позитивни резултати и приятен за окото футбол, очакванията към тях стават по-големи и едва ли не излиза, че подопечните на Николай Костов са задължени винаги да печелят.
Това, разбира се, не е по-силите на никой отбор в света, и затова за Левски трябва да продължи в същата посока, както започна втория дял в първенството – непрекъснато да се стреми да се подобрява и да изчиства слабости и грешки в движение.
Успоредно с това и да развива качествата на своите перспективни кадри и те да израстват, като тук визирам Пламен Андреев, Асен Митков, Патрик-Габриел Галчев и Марин Петков. До тази пролет първите двама вече бяха утвърдени титуляри, а Патрик и Марин също се превръщат в такива, след като дълго чакаха да заиграят редовно.
Срещу Крумовград хубавото бе, че играчите на Левски се бориха, показаха желание и страст и до края гонеха настървено гола, особено в последните 15 минути, когато защитници и халфове се изнесоха по-напред и с директен футбол, подавания и центрирания търсеха нападателите и създаваха напрежение около големия пеналт и вътре в него на съперника.
За разлика от предните срещи обаче, в големи периоди от тази ?сините“ бяха еднообразни и предсказуеми в атака и им липсваше идея как да превземат вратата на гостите, а и това, че заради червения картон играха с човек по-малко повече от едно полувреме също им се отрази негативно.
Но тъй като критериите и изискванията в Левски са най-високите, неговите футболисти трябва да правят всичко възможност да поддържат постоянство на терена, тъй като един играч струва, когато от 10 мача например изиграе 8 на добро ниво, и ако го постигне, в другите два може да си позволи да е посредствен и или по-слаб.
В последната среща направи също впечатление, че Фабио Лима в много моменти оставаше изолиран на десния фланг и след като полузащитниците не го търсеха по-често и не му подаваха, казано на футболен език той ?изстина“.
При Рикардиньо пък нещата започват да стават притеснителни, след като като в трети мач поред не може да си намери място на терена и да се позиционира. Да не говорим, че играта с глава е ахилесовата му пета.
Разбира се, че един централен нападател е зависим и от халфовете зад него, които трябва да го захранват с топки и да го извеждат на голови позиция, но и самият той би трябвало да се движи правилно без топка, да има усет за пласиране и да търси празните пространства, за да се получават нещата.
Това при бразилеца не се вижда и това бе отчетено не само от легендата на Левски Емил Спасов, който е най-отявления му критик, а и от други специалисти.
Въсщност няма и как да е иначе, след като Левски в исторически план винаги е разполагал с великолепни централни нападатели, които са умеели да материализират усилията на колектива и да играят силно с глава. На първо четене бих посочил Гунди, Кукуша, Кирил Миланов, Михаил Вълчев, Наско Сираков, Георги Иванов-Гонзо, Гара Дембеле, да не изреждам и още.
За един добър водач на атаката във футбола важи също приказката, че от 3 положения трябва да вкарва 2, а ако от 3 вкара 4, значи е голов хищник.
При Рикардиньо изглежда точно обратното, но предвид това, че трансферният пазар затвори и той няма алтернатива, ще остане първи и единствен вариант за поста си до лятото.
И няколко дума за дебютиралия Евертон Бала. Безспорно рязък и техничен, но тепърва ще получава повече игрови минути и ще се разбере дали отляво или на друга позиция ще е най-полезен в нападение.
Предвид неговата визитка, той е взет, за да прави основно две неща – да излъже и да подаде за гол или да излъже и сам да отбележи гол.
Ако се налага да обобщим, като цяло при Левски нищо чак толкова не се е променило след нулевото равенство с Крумовград, въпреки че вече е на 6 точки от третия и преднината му пред петия падна на 1. Най-важното остава ?сините“ да продължат да надграждат, да мислят бързо, когато имат топката или са я изгубили, и да усъвършенствуват атакуващия си и агресивен стил, който налагат.
Получава ли се, резултатите ще идват от само себе си, а футболистите ще вдигат цените си, което ще е предпоставка за солидни изходящи трансфери и през лятото.
А предвид това, че Левски изпитва перманентно крещяща нужда от свежи пари за изчистване на огромните си задължения, постъпили в касата средства от сделки като тези с продажбата на Роналдо и Уелтон през зимата, винаги са добре дошли.
