Хиляди българи празнуват Богоявление днес, който е един от най-древните християнски празници. Сред именитите именици в родния футбол е и един Йордан от Стара Загора. Играч, който е икона за Берое и пример за подражание на поколенията, и играч, който рядко се ражда. Вече може би се досетихте, че това е неповторимият Йордан Митев.
Пред Nostrabet славното дясно крило си припомня най-хубавите моменти от подвизите си на зеления правоъгълник, разкрива защо фамилията му няма да бъде продължена във футбола и как ще посрещне празника.
Хуква подир топката като второкласник
?Като малък живеех в квартал ?Кольо Ганчев“ и когато бях във втори клас, участвах във футболните първенства на училищата. Въпреки ранната ни възраст, играехме на голям терен и един специалист ме е забелязал. Мен и още трима връстници. Поканиха ни да тренираме организирано на терена в квартала и така започнах. Две години по-късно ме взеха в школата на Берое и заиграех в детския тим на клуба. Моят първи треньор беше Христо Тодоров, после при юношите бях при Евгени Янчовски, а в дубъла при Никола Кордов.
Прави знаменит дебют при батковците
?Като малък много харесвах Борис Киров, който беше дясно крило, и тайно си мечтаех един ден да бъда като него. За Петко Петков пък, Бог да го прости, нямам думи, защото не мога да си представя, че е имало дете, на което да не е бил идол. След като ме взеха в мъжете на Берое, на 17 години дебютирах за представителния тим в мач от ?Б“ група. Спомням си, че пред много публика у дома сразихме Миньор Перник с 4:0. Аз излязох титуляр, вкарах втория гол, подадох за още един и изработих дузпа за трети. В същия сезон изиграх 25 мача. Петко Петков се беше върнал от Австрия и бе познатия страхотен водач на атаката ни, а на мен краката ми трепереха от вълнение, че съм до него“.
Подарява екипа и обувките си на феновете след титлата
?Винаги съм искал да стана футболист, а и по мое време като дете нямаше какво друго да правим, освен да играем футбол. Исках да играя за Берое, да радвам хората, които тогава идваха на трибуните, за да се разтоварват, но не съм си и представял, че ще станем шампиони. Благодаря обаче на Господ, че това се случи, и денят 12 април 1986 година ще остане за паметен за мен и Стара Загора. След като бихме Славия пред пълните трибуни на нашия стадион и вдигнахме титлата, подарих екипа и обувките си на феновете.
Специалната фланелка обаче, която ни направиха по повод спечелените златни медали и с която играхме в КЕШ, я пазя и до днес. Оградена е в рамка и стои на видно място вкъщи, за да мога всеки ден да я гледам. С тази фланелка излязох срещу Динамо Киев в турнира, който сега е Шампионска лига. Украинците бяха невероятен отбор, все едно като Реал Мадрид сега. В първия мач направихме 1:1 на наш терен. Аз не бях готов за игра след контузия, но Янчовски ме пусна накрая и ме спънаха за дузпа, която Стоян Бончев превърна в изравнителен гол. В Киев изгубихме с 0:2 не без съдийска помощ за домакините.
Много приятно ми беше, когато играех за Берое, да чувам от трибуните да скандират: ?Данчо Митев на крилото, 2:0 на таблото“. Разбрах, че един фен го е измислил и този рефрен си остана във футболния фолклор“.
Внукът му избира бокса пред футбола
?Аз съм щастлив, че създадох прекрасно семейство с жената на живота ми Гита. С нея имаме двама сина, които ни дариха с внук Йордан и внучка Гита. Внукът ми е на 15 години, но отдавна стана ясно, че няма да играе футбол. Заведох го като малък на стадиона, започна да тренира, но не му идваше отвътре. А като е така, насила хубост не става. Сега тренира бокс в Полша, където живеят с баща си и майка си. Там са също другият ми син със жена си и 12-годишната внучка, която спортистка няма да стане, но поне училището й върви. Идват си през годината, бяха тук и за последните празници, но все пак ми тежи, че не са до мен и съпругата ми. От друга страна обаче в Полша са се устроили, имат добра работа, водят спокоен и пълноценен живот и това ме радва“.
Обсъжда Берое с клиенти в таксито
?След като се върнах от дълъг гурбет в Полша, вече съм си в Стара Загора и не смятам повече да напускам града. Карам такси и ми е приятно, когато возя хора, които ме помнят, да си говорим за Берое. Преди да слязат ми вземат визитката и после ме търсят, когато им се налага.
Иначе Берое си остава болна тема за мен. Чувам, че сега пак щели да вземат една дузина нови чужденци, след като през лятото привлякоха повече от един отбор такива. Явно политиката е такава, да привличат легионери, да ги пускат да играят и някои от тях после да ги продават. След такова голямо текучество обаче през всеки трансферен прозорец трудно се прави силен отбор и дано таванът ни да не остане златната среда и занапред“.
Посреща близки и роднини с марково уиски
?Йордановден ще го празнувам за пореден път тази вечер, както винаги го правим. С вкусните гозби на жена ми, със задължителните питка и баница. Ще дойдат сватанака, шурея, близки и приятели, и ще се повеселим както си му е реда на този ден. По традиция ще пийнем квалитетно уиски и домашна ракия. Искам да си пожелая здраве, за мен, семейството и близките, за приятелите, за всички беройци и българи. Защото всичко друго е битка за живот, която може да спечелиш, когато си на крака. Моята следваща мечта е колкото се може по-скоро да гледам мач на Берое от европейските турнири в Стара Загора. Защото времето ми напредва и годините неусетно минават. След дни ставам на 59, а догодина, ако е рекъл Господ, ще отбележа 60-годишен юбилей…“.
