Снимка: БТА
Пътят едва сега започна, а ЦСКА вече катастрофира много тежко. ?Армейците“ корабокрушираха в морската столица Варна, където местният Спартак ги размаза с 3:0. Отбор, който допреди два-три месеца мереше сили с Дунав Русе и Спартак Плевен, отбеляза три гола на рекордьора по титли у нас и изпусна поне още три абсолютно чисти шанса. При всичките уважения към Русе и Плевен като футболни центрове…
Още по-голяма горчивина добавя фактът, че бившият нападател на ЦСКА Ахмед Ахмедов бе главно действащо лице. Мечо, както е наричан таранът, се оказа твърде голямо препятствие за защитниците в червено. Зад него пък футболисти като Антонио Вутов и Кристиан Илич владееха центъра на терена по безпогрешен начин. И то в зоната, в която ?армейците“ са уж най-стабилни. Да, но юношата на Левски и бившият играч на Локомотив Пловдив показаха на норвежците и Марселино Кареасо, че не са този фактор, за който се считат. За защитата на ?соколите“ едва ли има много смисъл да се говори, защото тя нямаше особено много работа. Мартин Величков на вратата съвсем. Кое е общото и защо е това дълбочинно сравнение със Спартак? Ами варненци градят отбора си от същата начална точка, от която започна ЦСКА.
Спартак влезе в елита като лидер във Втора лига и взе деветима нови преди домакинството си на ЦСКА. От друга страна столичният гранд бе напуснат от над половин дузина футболисти и завърши трети през изминалия сезон. Новото ръководство не е съвсем ново, защото Филип Филипов и Стоян Орманджиев са в клуба от над година време и са отлично запознати с абсолютно всеки текущ процес. Бездействието им през лятото резултира в катастрофата от Варна. В морската столица работиха през цялото лято, докато в Борисовата градина отлагаха и отлага решенията си. Удряха греда след греда на трансферния пазар, работейки тотално на празен ход. Вярвайки, че нещо само ще дойде, само ще се случи, че нещо е обещано и има гаранции…
Само четейки трансферните спекулации в медиите, можем да отчетем, че поне десетима футболисти са отрязали ЦСКА. Мълвата, която се носи из близките до клуба среди, е, че над 40 чужди играчи са отказали на ?червените“. Дали са неубедени в проекта, дали някой няма умения в преговорите, дали е нещо друго, е от второстепенно значение. Резултати под формата на входящи трансфери – няма.
Както отговорникът Филип Филипов заяви: ?Футболистите, от които ЦСКА се нуждае, не са тук“. Бившият бранител го играе ?лошото ченге“ от двамата изпълнителни директори, но високопарните му слова вече будят повече смях. Каквото и да излезе от устата на Филипов, е клише, с което най-често и феновете на ЦСКА се забавляват. Приказките за шампионска титла пък са ироничен контур в образа му.
Филипов няма абсолютно никакъв успех на трансферния пазар, а от това страдат отборът и треньорът. На практика ЦСКА играе с едни и същи футболисти от миналата година и вината е изцяло на спортния и спорен изпълнителен директор Филип Филипов. Единствено за отпратения Едгар Елисалде вина има и наставникът Томислав Стипич. Хърватинът отхвърли уругваеца, защото ?му бил предложен по-добър играч“. Нов защитник в ЦСКА така и не е дошъл след отпращането на Елисалде…там пръстът трябва да сочи Стипич.
Ала аматьорщината на Филипов и цялото ръководство на ЦСКА лъсва с все по-голяма сила. И вместо времето да работи в полза на клуба, както най-често се случва във време на големи промени, то се случва точно обратното. ?Червената“ управа работи на празен ход, а представените визии и стратегии за устойчиво развитие се задъхаха още във Варна.
