ЦСКА е в търсене на себе си. Цялата структура на клуба се промени, изгражда се нов отбор, а и стадион. В момента сякаш времето е спряло в Борисовата градина. Фенове на мачовете няма заради наказанието. А и да имаше, те едва ли щяха да бъдат толкова, колкото се иска на всички „червени“ сърца. Масата я обхвана апатия след загубената в предпоследния кръг титла, след изпуснатата от Иван Турицов дузпа. Там някъде чашата преля. Сякаш хората си казаха „щом и сега не станахме шампиони, то кога?“. Набързо дойде звучният шамар от непретенциозния румънски Сепси, който разпиля с 6:0 столичния гранд в двата мача.
С ръка на сърцето всеки фен може да си признае, че в 90% от мачовете последните години ходи, за да изпълни своя дълг. Прави го по навик. Изчезна онази тръпка да нямаш търпение вече да си на стадиона, за да видиш красив футбол и поредна заслужена победа на най-успешния български отбор. Отдавна по трибуните е по-интересно, отколкото долу на терена. Да, има победи, но няма стил, няма герои. Онези футболисти, заради които малките деца се запалват по най-великата игра.
Няма ги вече онези личности, които докосват сърцето.
Липсва звезда
Към момента най-класният играч, оценяван и най-високо, се води Джонатан Линдсет. Добър футболист е, отбеляза и редица важни голове. Два от тях бяха срещу Левски през миналия сезон. Вече е и капитан. Някак обаче го няма „екс факторът“. За обществото той е просто добър футболист на ЦСКА. Не очакваш от него да премине двама-трима съперници с финт, да вкара със задна ножица, пета или да прехвърли вратаря от сериозна дистанция. На няколко пъти му пяха „Lindseth on fire“ (Линдсет е под пара) в съблекалнята, но едва ли някога ще чуем песен за норвежеца от Сектор Г.?
В състава има и други много полезни състезатели, но нито един от тях не е онази звезда, около която да се гради отбор. Която да привлича зрителския интерес. Преди години хората ходеха на стадиона заради Жуниор Мораеш, че даже и Спас Делев?беше голям любимец на малчуганите от онзи отбор. В Трета лига феновете бяха луди по Боби Галчев! На мач се повтаряше култовата песен „Боби, Боби“ поне по няколко пъти. Така че не е и нужно да струваш милиони, за да влезеш под кожата на привържениците. А по-назад в историята нека не се връщаме, защото ще пропуснем и обидим някоя от стотиците клубни легенди.?
ЦСКА трябва да намери своите нови герои. Защото изпусна цяло поколение, което сега можеше да е на стадиона. Да води там и своите приятели, приятелки и тн. Пропиляна беше отлична възможност Фернандо Каранга отново да се циментира като голямата звезда на „армейците“, но това е друга тема на разговор. Самият бразилец бе енигма при втория си престой, защото през повечето време беше наказан или контузен.
В Левски много по-лесно го намират
До скоро един обикновен играч като Билал Бари беше издигнат в култ от „синя“ България. Мароканецът даже е с доста слаби показатели за нападател. Обаче гори в играта, виждаш го как се бори за всяка топка, а и е много емоционален и предразполага фенската любов. Освен скандирания и песни бяха и посветени тениски на Билал.
Сега Мустафа Сангаре е съвсем близо до това да влезе в тази роля. Вече го наричат „Батман“ и „Синия Осимен“. Играе с маска, здрав е физически, вкарва голове от самото начало. Какво повече му трябва на редовия запалянко? А такива играчи в ЦСКА в момента няма. Отговорните да се питат защо, когато правят селекция. Такъв тип футболисти, освен че печелят мачовете и продават билети, тениски, шалове. Запалват огъня у най-малките. Които няма да пожелаят баща им да ги заведе пак на стадиона, ако не усетят онази искрица.
В момента в Левски има такава и резултатът е налице. Герой е и треньорът. Станислав Генчев обедини „сините“. Някой би казал, че той е българин, а Томислав Стипич не. И Николай Костов обаче е българин. Не е до това. Преди години целият стадион козируваше пред Миодраг Йешич, светла му памет. Или го можеш, или не.?
