Няколко неща дразнят българина веднъж на всеки 12 месеца. Винетките, които постоянно поскъпват на годишна база, а пътищата са все така осеяни с дупки и пукнатини. Попълването на данъчните декларации, особено при самоосигуряващите се и солените суми накуп. Пролетното почистване. Всевъзможни годишни абонаменти (на англ. „subscribe“).
Вероятно много фенове на родни отбори също с досада приемат началото на първенството ни по футбол. Още с първия му кръг и шампионът е ясен. Тим, който от класирането си в елита неизменно е първи. През годините е бил наричан „хегемон“, „страшилище“, „национална кауза“. В него се работи здраво за изграждането на школа по западен модел и генериране на собствени кадри. Осигурява се пълен комфорт на запалените му фенове.
Напълно в реда на нещата е в нормална петъчна вечер дългогодишният владетел на efbet Лига – Лудогорец, да победи като гост Арда (2:1). По-силният на хартия състав да излезе преобразен след почивката, вероятно надъхан от пламенна реч на Ивайло Петев, да вкара два безответни гола. В Делиормана имат много силен състав за родните стандарти, нормално е да печели.
Защо тогава е толкова недолюбван?
Едва ли някога сме вярвали, че ще чуем репликата от левскар на цесекар „Дано станете шампиони, само да не са те!“. Важи и обратното. Разбира се, че не всички фенове биха подкрепили историческия си съперник и то за титла, но идеята, че изобщо има такива… и то не малко. Какво трябва да си направил/продължаваш да правиш, че се е стигнало до тук?
През годините не веднъж е била споменавана думата зависимост, когато се говори за „зеления“ отбор. Изтъкван е фактор като конфликт на интереси. Собственикът на футболен клуб и телевизия е член на Изпълкома, който отговаря за продажбата на телевизионните права. Колега журналист загуби работата си след коментар в ефир за една дузпа… Друга група утвърдени имена в гилдията пък задружно напуснаха, когато пак този въпросен шеф закупи тяхната медия. Съвпадения.
„Няма да продължиш да идваш на народни танци, ако не отидеш на мача в четвъртък?“. Дали подобно нещо е било казано на момиче от средно училище в някой български град. Продължавало ли е то да играе народни танци, вероятно никога няма да разберем. Вдигат ли се много жълти и най-вече червени картони на един български отбор в Европа, който у нас винаги играе джентълменски и не получава такива? А дузпи дават ли се редовно в негов ущърб, когато мине Калотина? Ако продължим, ще стане време за последния съдийски сигнал на Вечното дерби и ще изпуснем мача.
Твърде много въпроси за една нормална петък вечер, в която гледахме редови мач от родното първенство между Арда и Лудогорец. С драматичен обрат и силни емоции до последната секунда.
От Делиормана често повтарят как съперниците у нас непрестанно „реват“ от съдиите. „У нас сме мрънкачи и все друг ни е виновен“, гласят в хор лудогорци. Вероятно имат своя версия за непрестанното шарене на прекия конкурент ЦСКА с картони и настървените до краен предел негови съперници. Само и само да „пуснат кръв“ на 31-кратните шампиони те ползват приоми като бавене на времето от втората минута, топовни шутове към неговите фенове, расистки обиди към нападателя му и още куп провокации. Само и само съперниковите играчи да си изпуснат нервите подобно на агитката и да стане беля.?
Любопитно как Славия получи НУЛА картони в емоционалното столично дерби с ЦСКА (0:2). Ще проследим с интерес дали ще има още един мач до края на шампионата, в който „белите“ ще подходят толкова спортсменски и в духа на феърплея, както бе срещу спрямо дразнител на свой терен. И отново. Ако продължим да изреждаме…
А пък преминем ли от нетипично мотивираните и провокиращи съперници, към темата за съдийството…
До края кръговете са десет. Не особено смелите прогнози са, че ще става страшно, ако преднината на върха се запазва,. А времето неукротимо изтича. Току-виж, българският футбол натисне бутона „unsubscribe“ (от англ. премахване на абонамента). Последва ли и съвета на влогърите, натискайки „камбанка“ за промяната на статуквото, то бъдещите известия може да не са за три червени картона в един мач, равенство с Гибралтар или загубата на лиценз на нашия Национален стадион, кръстен на Апостола на свободата „Васил Левски.
