Страхотната Мими Христова покори за втори път европейския връх в борбата и зарадва всички почитатели на този спорт, който през годините е донесъл много спортна слава на страната. След триумфа в Рим преди три години, сега Мими прегази опонентките си на тепиха и в категория до 65 кг на първенството на Стария континент в Загреб.
Вместо да се отдаде обаче на кратка заслужена почивка, дни след като спечели златния медал, Мими отново е в залата. Там я откри репортер на Nostrabet и европейската шампионка любезно прие поканата за разговор с уточнението, че ще отговори на нашите въпроси, след като проведе заниманието си.
Мими, честита титла. Ако трябва да бъдете честна, с каква нагласа и очаквания тръгнахте за първенството в Хърватия?
– Благодаря Ви за поздравленията. Моята цел беше да играя на финал, нещо към което всъщност винаги се стремя на подобни форуми. Аз отидох на 100 процента уверена и спокойна, и с амбицията да покажа най-доброто от себе си.
Бях добре подготвена и знаех, че ако следвам плана на моя треньор, нещата могат да ми се получат. Ако Ви кажа обаче, че предварително съм искала да се класирам първа на всяка цена, трябва да излъжа, тъй като знам, че и моите конкурентки са добре подготвени и искат да стъпят на върха.
Коя от трите срещи бе най-трудната за Вас?
– Не мога да ги разделям, но може би във финалната имаше по-голямо напрежение. Това е така, тъй като третият винаги е по-щастлив от втория, защото, ако си стигнал до финал и не го спечелиш, ще бъдеш разочарован. За мен всяка схватка бе еднакво тежка, всяка беше за себе си и нямаше лесна или трудна.
Това хвърляне накрая във финала, което Ви донесе златото, Вашата любима хватка ли е?
– По-скоро бих казала, че е една от тези, с които исках да наклоня везните в моя полза и да спечеля, тъй като само с една хватка не можеш да надвиеш абсолютно всички. Успях да приложа това хвърляне в точния момент, когато оставаха само секунди до края и след като видях молдовката по гръб, много се зарадвах.
Трябваше обаче да изчакате малко, докато Ви присъдят победните 4 точки, тъй като имаше протест от щаба на Молдова. Какво си помислихте в този миг?
– Имаше известна доза притеснение, тъй като нещата вече не зависеха от мен, но от друга страна изпълнението на хватката ми беше чисто и по правилата, така че не виждах повод протестът им да бъде уважен.
Вдигнахте се на щурм в последните 30 секунди, когато губехте в резултата. С какво успяхте да надвиете Вашата съперничка?
– Аз не спирах да вярвам, че мога да направя обрат и че ще стигна до него. Знаех, че тя е уморена и ще я победя, а думите, които чувах отстрани от моя треньор, допълнително ми даваха кураж и сила. Въпрос на време беше да я поваля на тепиха и в крайна сметка се случи.
Какво Ви каза молдовката след финала?
– Опитах се да я поздравя, тъй като все пак сме хора, а и сме се срещали и друг път. На миналото световно изгубих от нея, след като си извадих рамото. Исках да й стисна ръката, тя в първия момент не отвърна, но после ми я стисна.
Знае се, че е трудно да се изкачиш на върха, но още по-трудно е да се задържиш на него. При това положение, коя от двете европейски титла Ви е по-скъпа?
– Бих казала, че и двете са специални за мен. При първата можеше изобщо да не участвам на европейско, тъй като почти се бях отказала заради поредица от тежки травми. Бях много разочарована, но след като се върнах в залата, участвах на европейското и станах първа. Така че всяка една титла си има своята предистория.
Не пропускайте нито един Winbet bonus, докато правите прогнозите си на любими спортни събития всеки ден в сайта на букмейкъра Уинбет online.
Как успявахте да преодолявате травмите, които често получавахте през последните години?
– Само аз си знам как се справях, но се надявам тези контузии вече да ме забравят. Първо, скъсах връзки на лакътя, връзката беше скъсана от частта на костта ми в лакътя. Казаха ми, че след една година и половина ще вляза в залата, но аз го направих след 7 месеца.
Тук е мястото да благодаря на Ани Николова и на физиотерапевта, който работи с мен, защото не е важно само да се възстановиш, но и да си върнеш формата впоследствие. Имам също няколко операции на коляното, на едно европейско пък ми счупиха носа, да не се връщам към лакътя, към рамото. Случвало се е полулегнала да спя, да не кажа седнала.
Колко пъти сте искали да спрете с борбата?
– Не е било само веднъж. Исках да се откажа, всеки ден си казвах, че не мога повече да издържам и хората, които са около мен, най-добре разбираха какво ми е. Вие не знаете, какво ни струва всичко това, какви лишения са, каква е обратната цена на медала. Понякога, след като не можем да вземем медали, ни нападат и го преживяваме тежко.
Случвало се е на Великден да не сме с близките си, Миглена Селишка например на последния празник само за два часа се видя със семейството си. Даваме ужасно много, тренираме много и сме по лагери, турнири и в залата почти през цялата година.
С кой любим човек споделихте първо златното отличие в хърватската столица?
– С моя партньор в живота, който беше на състезанието. След треньорите, той първи ме поздрави. Той редовно пътува с мен и преживява повече от мен случващото се на тепиха. Винаги ме подкрепя и дори когато исках да сложа край, той ми каза: ?Няма да позволя да се откажеш, защото един ден ще съжаляваш.“
Ако не бяха той, треньорът ми, баща ми, вече да бях спряла. Те обаче непрекъснато ми говореха, разубеждаваха ме и ме насърчаваха да продължа. Особено след като загубих първата си схватка 9 секунди преди края на Олимпиадата в Токио.
Какво дължите на Петър Касабов?
– Дължа това, че той съвсем малка видя в мен човека, който един ден да чува химна на България най-високо на почетната стълбичка. Аз съм му благодарна и той има основна заслуга за развитието ми като боркиня, след като ме взе на 14 години от Враца в Левски. Г-н Касабов винаги е бил зад мен, а когато се е налагало, ми е бършел и сълзите.
Кои са следващите Ви цели на тепиха?
– Господ има планове за всеки, но и ние имаме своите планове и определяме пътя, по който да вървим. Искам да съм здрава, да ми вървят нещата в залата и в личен план, да съм спокойна и всички около мен да бъдат здрави.
Останалото е Божа работа, но е твърде вероятно следващата година да се окаже последната за мен в спорта и затова искам да опитам да спечеля нещо на Световното, да взема квота за Олимпиадата и в Париж през 2024 година да се представя на високо ниво. След това с моя партньор планираме да създадем семейство.
