Бившият голмайстор на Ботев Пловдив и настоящ собственик на футболната школа Кронос Пловдив – Борислав Димитров, даде ексклузивно интервю за сайта www.jaxkidsdirectory.com. Екс-стрелецът изрази съмненията си, че моментните проблясъци в играта на ?канарчетата“ ще доведат до дълготрайна стабилизация, изтъквайки, че продължава да се наблюдава липса на визия за развитието на клуба. Според Димитров един от големите проблеми е и тоталната апатия в школата на пловдивчани, където не се работи правилно от много години насам.
Доскорошният футболист не пропусна да отбележи и нелицеприятното състояние на родния футбол като цяло. Според него талантите у нас стават все по-малко, а дори и те рядко успяват да оправдаят очакванията поради много различни фактори, които не позволяват доброто развитие на юношите. Димитров се определи като ?краен песимист“, натъртвайки, че само чудо може да ни помогне да стигнем до международен форум в момента.
Здравейте, господин Димитров! Да започнем от темата за Ботев Пловдив. В последните мачове като че ли се вижда леко пробуждане. Какво Ви е мнението за ситуацията в клуба?
– Според мен лакатушенията ще продължат, защото няма ясна стратегия за развитието на клуба. Ще има моментни добри резултати, след това ще има мини кризи и напрежение и това е омагьосан кръг, който сякаш трудно ще бъде променен. Докато клубът не излезе на пътя на последователността по отношение на вземането на решения, няма да има трайно подобрения. Двете победи срещу съперници в незавидно положение не са решаващи, в предстоящите мачове ще им е доста по-трудно. Докато няма ясно стратегия за развитие на клуба, тези лакатушения ще са факт.
Допринася ли към тази картина на липсваща стратегия трансферът на застаряващия Ивелин Попов?
– За мен годините нямат значение за футболиста. Той е много добър играч и показва, че все още има какво да даде. Въпросът е да се оттегли в момента, в който усети, че не е вече този Ивелин Попов, когото познаваме. Засега той е добро попъление, защото покрай такива опитни играчи може да растат и младите. Няма как да стане само с българи, само с млади и само с чужденци. Нужна е симбиоза от младост и опит и след това да се каже от ръководството какви са истинските цели. Не е идеята само да се купуват играчи за бройка. Важно е да има стратегия, а в момента няма как да има развитие с оглед на текучеството на всички етажи.
Какво Ви е мнението за новия треньор – Душан Керкез?
– Имам приятел от Белград, който е близък с него и ми каза, че е добър треньор. У нас е много относително обаче – може и Моуриньо да се провали, докато някой неизвестен е възможно да направи фурор. Дано има късмет и да изведе Ботев от кризата. Няма как да очакваме у нас треньор да остане 5-6 години, но поне е необходимо клубът да има ясна визия за това какъв трябва да е треньорът. В момента се сменя начинът на игра при всеки нов треньор. Ако има идея как трябва да играе и първият тим и академията, тогава всичко ще се нагласи спрямо това. При сегашното положение всеки възход ще бъде само мимолетно явление, преди тежкото приземяване.
Ще се справи ли Керкез начело на Ботев Пд? Не пропускайте коефициентите на Sesame online за всеки един мач на „канарчетата“ този сезон, за да откриете шансовете, които букмейкърът поставя на тима.
Може ли да се стигне до бойкот от феновете?
– Всичко може да се случи. От мач на мач феновете намаляват. От друга страна, на феновете на Ботев им е необходимо съвсем малко, за да се върнат. Те са свикнали с тежки времена, не виждат купи и титли всеки сезон. Те просто искат раздаване на терена, дори и при загуба. Желанието е да има ясна стратегия в клуба. Има достатъчно разбиращи фенове, които виждат нечистите неща, които се случват задкулисно и това ги отблъсква. Има доста икономически интереси, свързани с новия стадион. Излиза така, че стадионът само ще разедини феновете, вместо да се получи обратното. И това е поради вътрешните противоборства между директорите.
Често се говори за две крила в управлението на Ботев. Продължават ли тези вътрешни борби?
– Толкова се омешаха нещата в това отношение, че имам усещането, че сами вече не знаят кои на коя страна са. Трябва да се изясни кой е от Крумовград, кой от Ботев, кой е за стадиона, кой отговаря за трансферите. В противен случай тези неща ще продължат да създават проблеми.
Темата с липсата на българи в състава на Ботев Пд също е на дневен ред. Има ли момчета, които заслужават шанс в първия тим?
– Ако трябва да бъда честен, положението в школата е още по-трагично, отколкото на първия отбор. Школата не е продуктивна и разбирам защо треньорите на първия отбор не пускат юноши. В клуба се искат победи, а в момента играчите, които идват отдолу, са много далеч от желаното за мъжки футбол на това ниво. Академията е в безтегловност. Това е по-голям воденичен камък, отколкото дори ситуацията в първия отбор. Без школа няма как да се направи силен първи отбор.
В съседни страни се вижда как всяка година се вкарват по 1-2-ма играчи от школата в първия отбор. След това идват трансфери зад граница и прочие. Вижда се, че дори във В група Ботев едвам крета с тези играчи. Как тогава се очаква те да попаднат в първия състав, в А група?
Кризата в школата отново ли се дължи на споменатата липса на единомислие? Само преди няколко години там се подвизаваше един Асен Митков, който вече е титуляр в Левски..
– Ако Асен Митков беше останал, щеше сега да е във втория отбор на Ботев Пловдив. Може би това е било правилен ход – да отиде в Левски, когато беше на 14. Школата се ръководи от човек, който съм разобличил, че е с фалшиво CV и биография. Таванът му е да прави анализи, но е обидно за родните специалисти такъв човек да е методист на школата на Ботев. За Трифон Пачев също не е тайна, че вече при 7-8 президента успява с хлъзгави методи да се задържи, въпреки че не вървят нещата в школата. Той няма доблестта да излезе и да си подаде оставката на фона на тези слаби резултати. Да си шеф на школата е една от най-важните длъжности и трябва да се заема от възможно най-подготвените специалисти. Доста от децата и треньорите в моята школа са минали през Ботев и те споделят за токсична атмосфера. Трябва да се реже от корен, за да може след 5 години школата да заприлича на нещо.
Споменахте за Вашата школа – ФК Кронос. От няколко години се занимавате активно с юношески футбол. Има ли таланти у нас и къде се къса нишката при тяхното развитие?
– За съжаление талантите са все по-малко, а истинските таланти на 16-17 остават далеч от обикновени техни връстници в чужбина. Ако някой клуб няма търпение към талантливи играчи у нас, на 16-17 се вижда, че пробив в мъжкия футбол ще е труден. Някъде се бърка много сериозно в обучението, това личи и когато гледаме националните ни гарнитури, когато излезнат да играят дори с не особено развити страни от Европа, колко са далеч от истината. Краен песимист съм. Може да излезе нещо само по голяма случайност. Нищо оптимистично не ни чака, гледайки ситуацията.
Какво Ви дава сили да продължавате да се занимавате с юноши при такава нелицеприятна обстановка?
– Аз работя с по-малки деца, на които се опитваме да дадем основата. Събрали сме способна група треньори, които са доказали, че могат да работят много добре в детско-юношеския футбол. Имаме кондиционен треньор – Николай Петров, може би най-добрият у нас. Кирил Акалски, към когото има интерес от отбори в А Група. Да не изброявам всички останали имена. Мисля, че превъзхождаме останалите школи в Пловдив като качество. Разчитаме да дадем първоначалното футболно обучение на младите. Наясно съм, че в школата може да дадем на децата нещо само до около 14-15-годишна възраст. След това сме готови да пращаме тези, които имат амбиции за мъжки футбол, за да се развиват в други школи.
Защо около 16-годишна възраст нашите играчи започват да изостават толкова категорично от тези в другите футболни нации?
– Средата, работната етика, желанието за игра.. Отделно вече няма идоли, към които да гледат тези деца. Едно време беше Стоичков, след това Бербатов, преди това Георги Аспарухов, Димитър Пенев, Динко Дерменджиев и други. Сега виждат само чужденци у нас и как родните тимове биват разбивани в Европа. Да не говорим за представянията на националния отбор.
Родителите също са огромен проблем със своите претенции и мислене, че треньорът винаги е прекалено критичен към тяхното дете и как то едва ли не е Меси. Някои деца играят и в различни набори и на 16 години имат 1000 мача, което ги изхабява.
Сърбия и Хърватия са показатели какво трябва да се направи. Не знам защо крадем методология от Западна Европа, като сме на една ръка разстояние от тези две страни. Да видят в сръбското и хърватското първенство, че има 70% местни състезатели и 30% чужденци. У нас е обратното и така няма как да се получи нищо.
Има ли и ценностен проблем, тъй като в тези две страни сякаш амбицията на децата е доста по-сериозна?
– Дисциплината, менталната подготовка, амбицията.. всичко това са много важни фактори. На 7-8 години нашите момчета са най-добрите в Европа, на 11-12 сме равностойни и след това другите страни летят напред, а ние затъваме в калта.
Да завършим и с националния отбор. Какви са очакванията Ви за мача с Черна гора? Има ли лъч светлина след мача със Сърбия?
– Пак казвам, само инцидент може да ни доближи до някакво класиране на международен форум в близките 10-20 години. Много сме далеч и се отдалечаваме все повече. Преди 20-на години бяхме четвърти в света, сега сме последни на Балканите.. Когато излезем срещу по-стойностните тимове и е все едно нашите играчи са юноши, а срещу тях излизат мъже. Изоставаме във всички аспекти – единоборства, техника, динамика, физика, всичко. Необходимо е да имаме късмет в поредица от мачове, а ако отидем на голям форум, ще сме само присъстващи. Това пак ще е позитивно, ако се случи, но не го виждам.
Става все по-трудно нация като нашата да се класира за международен форум. Във все по-долна урна сме, някакво чудо трябва да стане, за да я докараме до класиране. Ние в момента сме на нивото на Люксембург и Лихтенщайн. У нас може да ги бием, но навън не е сигурно. България винаги е била футболна страна и това е така, откакто има футбол на света. В момента сме на много, много ниско ниво. Няма и потенциал за промяна. На Манчестър Сити последните два трансфера са хървати. Ние нямаме играч в топ първенство и няма и да имаме. Не завиждам на треньорите на националния отбор. Каквото и да направиш, магьосник да си, с този потенциал е невъзможно да се постигне успех.
И за финал – едно пожелание в личен и професионален план, както и за българския футбол?
В личен план пожелавам здраве на всички близки и приятели, това е най-важното. Мислел съм си доста пъти какво трябва да се случи, за да се оправим. Някой трябва да поведе останалите клубове, за да покаже, че няма да стане за 1-2 години, но в дългосрочен план ще има ефект. Само така бихме показали, че у нас футболът е жив. Надявам се да възродим страстта у децата към спорта и да се опитаме поне малко да се доближим до предишните успехи. На българския запалянко малко му трябва, за да напълни стадиона и да подкрепя тима. България е футболна страна и заслужава нещо много по-добро.
